15 август, 2011 21:29 | 
„Бомбиииии…!!!”, крещи момче на 8-9 години. Така изглеждат в детското въображение неравностите по тротоара. Картината става още по-авантюристична, когато хлапето заобикаля голям мотор. За детето няма значение, че той не би трябвало да е паркиран на тротоара. Че какво по-вълнуващо от това да караш велосипеда си сред „бомби” и големи мотори?? На кого са му притрябвали скучни, обезопасени площадки за игра?
Празна и очукана пързалка насред нищото. Изглежда все едно всеки момент ще се разпадне. Чудя се откога ли на нея не се е качвало дете. Вероятно от доста отдавна. Продължавам разходката си. Зад гърба си чувам малко момиченце да вика сестричката си. Обръщам се и пързалката вече не е празна. Стара? Очукана? Не и за децата. Особено, когато няма къде другаде да играят.
Подминавам поредния блок. Получавам враждебно-изпитателен поглед от една възрастна жена. Решавам, че е клюкарката на входа, която проучва всеки, който минава по улицата. Оказва се баба на малко момиченце. Детето иска да отиде да си поиграе на близката площадка. Малко е изпотрошена, но пак е нещо, нали? Бабата обаче не дава. Нека да стои на пейката пред входа, нали пак е навън? И е по-безопасно.
Когато отново съм вкъщи, дочувам през прозореца радостни детски писъци. От детската площадка зад блока. Там, на фона на другите деца, които видях, хлапетата са щастливци. Почти може да се каже, че цари идилия. Да, площадката далеч не изглежда така както, когато я построиха преди последните кметски избори. Оградата е изпочупена, пейките също. Но децата пак са там. Най-малките. Тези, които биват извеждани от родителите си на едно от малкото що-годе безопасни места в квартала. Тях все още ги очароват шарената пързалка, кривата люлка и пясъчникът, останал почти без пясък. Когато пораснат малко, и те ще се втурнат сред „бомбите”.
Очаквайте скоро проучване на Академика БГ за детските площадки в София.
Илияна Вълчева
Снимки: авторът
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Фродо коментира на 16 август, 2011 г., 09:56 ч.
Никъде не е безопасно вече за децата, за съжаление. Може би само на село при баба и дядо, на пейката на двора и това е. Ама не всяко семейство има тази възможност.
Оня музиканта коментира на 16 август, 2011 г., 14:22 ч.
Жалко но факт – а именно за децата си трябва да се грижим и да им даваме пример.