25 октомври, 2011 13:16 | 
По изключително актуалната тема за електронното обучение решихме да Ви срещнем с директорът на Основно училище „Георги Кирков” гр. Казанлък, където електронните учебници са вече факт. Ето какво сподели инж. Любомира Абдишева пред Академика БГ/akademika.bg за електронното обучение.
– Г-жо Абдишева, смятате ли, че има шанс електронното образование да се въведе напълно в България?
– По принцип бих казала, че електронното образование е по-евтиното образование. Ако то стане масово софтуерният продукт ще намалява цената си заради масовото му използване. Аз обаче не мисля, че образованието трябва да мине електронно. Сега, както в България има и електронни учебници, и хартиени, това е златната среда. Не можем да караме едно дете да стои толкова часове пред компютъра. Вкарването на електронното образование трябва да става до такава степен, че да се запалят децата да учат и да им се задържа вниманието в часа, а в същото време детето да учи от хартиения носител. Аз мисля, че това е най-доброто и не трябва изцяло да минаваме в едната или другата крайност.
– Използва ли се техниката, с която разполагате, във всеки един учебен час?
– Да използва се, тъй като ние за първа година въведохме електронните учебници. За първа година бяха издадени такива и нашето училище реши да работи с електронно учебно съдържание. Освен, че към хартиените учебници има дискове с Power Point презентации, има и втори диск, който представлява платформа, която чрез интернет свързва мултимедията със сървъра на издателството на електронните учебници. Така по дадения предмет в тази среда учителят може да намери учебника в електронна среда. Така например по биология се правят виртуални опити.
– Как трябва да се развива електронното обучение за в бъдеще?
– Няма как да се случи електронното обучение, ако във всяка стая няма мултимедия и поне един компютър. Няма как учителят да разкарва техниката по отделните кабинети. Истината е, че всяка стая трябва да разполага и с интернет. Хубавото за децата е, че нещата се случват много бързо, информацията е достъпна до тях, защото няма как да се лъжем децата в момента са техническо поколение. Просто сега учителите имат голяма свобода за творчество.
Тук можете да прочетете как ОУ „Георги Кирков“ е успяло да се сдобие с техника и оборудване, за да въведе електронното обучение.
Диана Трифонова
Снимка: Авторът
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
izvan balgaria коментира на 1 ноември, 2011 г., 08:22 ч.
Kato majka i kato chavek jivial na Zapad i vidial ne malko ekscesii v obrazovatelnite sistemi na mnogo darjavi, ne bih ostavila deteto si v uchiliche s postoianen kompiutaren tormoz. Za vsiaka nauka si ima miasto i nachin, kakto i za inforamatikata. Sdavkanata informacia i izpliuta ot kompa obuchava marzelivi i nekreativni sashtestva, zabravili choveshki otnoshenia i zamovglabili se v sebe si. Roliata na ucilishteto ne e samo da dade znanie kato tehnicheski pohvat, a kato stapalo za tvorchestvo i sazidatelno mislene. Uchilishteto e prekrasna socialna institucia, koiato ne moje da zatvori mejdulichnostnia kontakt s elektronnia ekran. Bez da vlizam v podrobnosti, che decata veche v kashti prekarvat prekaleno dalgo pred edin oblachvasht ekran, posledstviata za zdraveto na decata ni, kakto i za tiahnoto harmonichno razvitie. Zashto tazi direktorka ne pomisli kak da sazdade konfortna uchebna sreda, izlizajki izvan kraga na chinove i stolove, uchilishteto moje da prilicha na ZElENA GRADINA, izgrajdajki chuvstvoto za otgovornost kam prirodata i esteticheski vkus kam krasotata na jivata priroda, a ne martvia dopir s edno elektronno ustroistvo, koeto triabva da se chita samo i edinstveno kato pomoshno sredstvo, a ne fiks ideia i osnoven iztochnik na znanie bez koito e neminuemo CHOVESHKOTO POZNANIE. IZKRIVENATA PRESTAVA ZA KOPIRANATA OT ZAPADA MODERNOST, koiato razbira se, sashto pravi napani za cialostno vavejdane na kompa v uchilishtata e obache prodiktuvano ot tagovski interesi i industrialno lobirane. BALGARIA NE E DLAJNA DA KOPIRA VSIAKA GLUPOST NA ZAPADA. A DA ZAPAZI NAISTINA KACHESTVENOTO NI OBRAZOVANIE DOKATO I AKO NESHTO E OSTANALO OT NEGO OT MOITE SPOMENI, KOGATO BIAH PREDI 20 GODINI UCHENICHKA V EZIKOVA GIMANAZIA, koiato po konfort i originalnost beshe na neveroiatno nivo.
AMAN OT KOPIRANE NA ZAPADA; A ZA KOMPA , TIA KOITO IMAT NAKLONNOSTI I JELANIE DA SE RAZVIVAT V TAIA OBLAST I V SPECIALIZIRANIA KABINET, no s kompiutri za vsichki, a ne samo za daskala ot ikonomicheski saobrajenia, moje da se poluchi neobhodimoto znanie v dadenata sfera, bibliotekite sashto imat kompi, cyber kafeta, da ne govorim che veche i vav vseki dom pompa e kato televizora.
Az opredeleno ne izprashtam deteto si na uchilishte da si komunikira s komp, a s jivoto choveshko znanie. Inache moje i v kashti da si stoi i da uchi samo i da se iavaiva na izpiti. I do tam li shte dovedete Balgaria – razpadane na uchilishteto kato institucia;
AMAN OT SAMOVLIUBILI SE I SAMOZABRAVILI SE NOVOOTKRIVATELI NA TOPLATA VODA…