За държавна поръчка не може да се говори, казаха на среща на ректори с БСК

12 октомври, 2011 09:45 | Висше образование | 1 коментар

За държавна поръчка не може да се говори, казаха на среща на ректори с БСК

За „държавна поръчка” не може да се говори тъй като в момента държавата финансира това, което подадат като заявки самите университети. Университетите, от своя страна, заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри. За да се прекъсне тази порочна практика, необходимо е да се създадат обективни критерии за мониторинг и оценка на качеството на предлаганата образователна услуга и на тази база да се разпределят обществените средства. За целта трябва да се доизгради рейтинговата система на университетите, която да отчита включително пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар. Това стана ясно от среща на ректорите с представители от Българската стопанска камара.

Общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри, беше друго заключение от дискусията. Ректорите поискаха бизнесът по-ясно да формулира от какви кадри има нужда, а не да обвинява университетите, че не ги подготвя. Те допълниха, че имат готовност и капацитет да подготвят нужните специалисти, но в много редки случаи фирмите се обръщат към тях с поръчки или предложения за стажове.

Председателят на БСК Божидар Данев съобщи, че камарата може да създаде електронна платформа, където фирмите да обявяват нуждата си от конкретни специалисти и свободни места за стажове. „Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри”. Председателят беше категоричен, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование. „Не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Има опасност от «оголване» на цели отрасли”, каза изпълнителният председател на БСК и цитира данни от последното преброяване на населението, според които от общо 1 140 000 висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души. Паралелно с това, над 100 хил. са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се гради модерна икономика”, обобщи Данев.

По повод искането на БСК държавата да финансира само обучението в нужни за икономиката специалности ректорите и образователното министерство бяха скептични доколко това може да стане.

Спор възникна за това трябва ли да има държавно финансиране и за студентите в частните университети. Сега държавата субсидира издръжката на студентите в държавните университети, тъй като таксите, които те плащат не покриват пълните разходи за обучението им. В частните университети обаче студентите си плащат всички разходи.

От държавните вузове възразиха, че ако това се приеме, то тогава и частните висши училища трябва да подлежат на същия контрол и да спазват същите правила.

Снимка: Николай Николов

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. !? коментира на 2 ноември, 2011 г., 00:23 ч.

    интересно….има правилни твърдения, но всяко нещо си има две страни