Tърсят останки от Волжка България

17 октомври, 2011 10:02 | Денят, Наука | 1 коментар

Уляновски археолози заедно с геофизици от Татарстан започнаха разкопки за останки от Волжка България. Изследвания са на територията около село Старое Алейкино (Уляновска област), където през 11 век се е намирал голям град на Волжка България. С помощта на специална апаратура учените се опитват да открият под земята останки от каменната архитектура на древния град.

За съществуването в миналото на голям град в тази местност говорят запазилите се граници на града под формата на отбранителни съоръжения – валове и ровове, заяви археологът Юрий Сьомикин. „Градът е заемал площ от около 180 хектара, в него са можели да живеят до 90 хиляди души“ – отбеляза Сьомикин. По големина българският град е бил два пъти по-голям от Киев по онова време.

Местните жители намират огромни количества чирепи от глинена керамика, останки от метални оръдия на труда. „Наименованието на града не е известно. Според една от версиите това е Ошел, който се споменава в летописите. Това е третият по големина град на Волжка България след Булгар и Биляр. (Според друга версия Ошел се намира на територията на днешен Татарстан)“ – казва археологът. В археологическата наука паметникът е известен като Староалейкинското градище. За пръв път за него се пише още през 19 век, но първите археологически разкопки започват едва през 90-те години на миналия век.

Уляновските археолози са открили останки от ковачница. Сега се опитват да установят какви други обекти на каменната архитектура са скрити под земята. По молба на областния комитет за културно наследство в Уляновск са пристигнали геофизици от Казанския университет. С помощта на протонни магнитомери те са започнали изследвания на повърхността на почвата, за да определят дали в земните недра се крият останки от каменна архитектура.

В древния град навярно е имало джамия, кремъл, ковачници, грънчарници. „Ако бъдат открити обекти, интересни за изследване, тогава територията ще получи статут на културно-исторически паметник. По-късно тук може да се появи археологически защитен парк по подобие на град Булгар в Татарстан“, отбеляза ръководителят на комитета Шарпудин Хаутиев. Археолозите са съгласни с него. Според Сьомикин паметникът загива, разрушаван от иманярите, работещи тук с помощта на металотърсачи. „Паметникът трябва да се превърне в музей по подобие на Булгарския“, отбелязва Сьомикин.

Волжка България е държава, съществувала през 10 – 13 век в средното Поволжие и басейна на река Кама. Основните паметници на българското наследство се намират на територията на Татарстан, Уляновска, Самарска, Пензенска области и в Чувашия. В момента наброяват над 2000. Сред тях има 190 градища и над 900 селища.