Нов състрадателен и нежен роман от „БАРД“

18 ноември, 2011 10:57 | Книги, Свободно време | Няма коментари

„Последният чай” от Винка Саздова е роман за една жена, която търси начин да преоткрие себе си и да намери нов смисъл на живота. Четирийсетгодишната героиня неочаквано напуска семейството си – съпруг и три деца – и предприема духовно пътешествие далеч от дома, към ашрам в Индия. Но какво я води в Индия? Страх. Страх от срещата с миналото и преследващият я спомен за смъртта на баща й. Убедена, че единствено в Индия ще намери отговорите на измъчващите я въпроси, тя пристъпва в неизвестното.

„Последният чай” отключва нашите собствени истории. Романът ни насърчава да се изправим пред тях, независимо дали са красиви, или грозни. Това е роман, в който понякога дори едно-единствено изречение е само по себе си история, върху която човек разсъждава дълго. Толкова дълго, колкото е необходимо на читателя, за да преплете собствената си история в него.

Състрадателен, обичен, нежен и същевременно силен. Нежно говори за сурови истини и рани, като ви показва как да ги излекувате и да ги превърнете в душевно равновесие.

Романи за предприемане на пътуване (особено на Изток), с цел откриване на смисъла на живота и преодоляване на душевна мъка, има много. Сюжетът на “Последният чай” не е безкрайно оригинален, но – уверявам ви, този път реализацията му е различна и успя да ме докосне. Може би причината е в това, че авторът на романа – Винка Саздова е човек от Балканите, а ние, малко или повече, имаме по-особени виждания за тези неща; или може би причината е, че тази жена, през чиито ръце са минали толкова много заглавия (виж биографичните данни за Винка Саздова), е натрупала едно общочовешко познание, което е трябвало да бъде споделено. Не знам, вие кажете… но преди това прочетете романа, защото си струва.
За тези, на които беглото познаване на историята не им разваля удоволствието от четенето.