Роден учен показа как се печели от наука в България

13 декември, 2011 12:23 | Денят, Наука | 1 коментар

Българският учен Ованес Мекенян от Бургас показа как се печели от наука в България. Неговите математически модели и високотехнологични софтуерни се използват в индустриални химически концерни в Австралия,САЩ, Канада, Дания и Япония.

На екипа на учения, който е ръководител на Лабораторията по математична химия (ЛМХ) към университета „Проф. д-р Асен Златаров“, са му са необходими няколко часа, за да докаже дали дадено химично съединение има токсичен ефект и дали може да бъде пуснато в производство. Чрез софтуерните продукти и модели има възможност да се прогнозира токсичността на химическите съединения Това разказа професорът пред БТА.

Софтуерните модели на бургаския екип се прилагат и за регулаторни цели по опазване на околната среда от държавните агенции в няколко страни.

Експертиза на професора става актуална в средата на 90-те, когато Европейският парламент задължава всички производители на химически продукти да ги пререгистрират, като гарантират, че нямат токсични ефекти. Европейското законодателство позволява да се използват и алтернативни модели на проучване на токсичността, без опитни животни. По този начин професорът и екипът му спасяват живота на милиони опитни животни и спестяват милиони долари. По думите му при експериментални тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 млн. опитни животни само в страните членки на ЕС. Икономическите и социални разходи за преодоляване само на един от известните токсични ефекти – кожната алергия, се оценява годишно на 29 млрд. евро. Един тест за канцерогенност върху плъхове пък струва 5 млн. долара и отнема две години.

Той е категоричен, че от наука може да се печели и Лабораторията по математична химия е пример за това.“Ние направихме онова, което се нарича професионална наука. Това е самофинансираща се наука, която печели дивиденти единствено въз основа на професионалната си изследователска работа.

„Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това,
плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. Това е един цикъл на рефинансиране и ние трябва да се стремим да го развиваме“, обясни професорът.

Безспорните успехи на Лабораторията по математична химия я превръщат в една от най-мощните в света лаборатории за компютърно прогнозиране на токсични ефекти, но и в модел за създаване на професионални научни центрове в държавите от Централна и Източна Европа. В нея работят 35 души.

„Трябва да ви кажа, че хората са с много добро заплащане
и няма смисъл да ходят в Германия или Америка например”, твърди професорът, според когото „ако си в чужбина, задължително влизаш в системата на някой, който ти казва какво да правиш“.

„Ако бях останал да работя в САЩ или на други места, щях да изпълнявам поръчки и задачи на други потребители срещу заплащане, реализирайки други идеи. А ние тук в България, с помощта на техните средства, успяваме да приложим нашите идеи”