Много рядко явление е да попаднеш на книга, която не можеш да препоръчаш, уподобявайки я с друга книга. Навярно първичната оригиналност на “Стъклените книги” се дължи на факта, че творческия импулс за написването на романа, са сънищата на самия автор (любопитно, какво ли биха се произнесли господата Фройд и Юнг за тези сънища). Ето как се опитват да дефинират книгата от “Айриш Нюз”:
“Конан Дойл, Жул Верн, Едгар Алан По и Александър Дюма – плюс малко Стенли Кубрик.”
“Лондон Пейпър” пък с основание добавят към всичко това и Маркиз дьо Сад.
И все пак малко общо, нали? Ако ще е до изреждане на автори, бихме наредили и Нийл Геймън в компанията.
На пръв поглед “Стъклените книги на крадците на сънища” следва традицията на викторианския роман. Госпожица Темпъл е красива млада дама, която е изоставена от любимия й Роже, и се отправя на пътуване в Лондон, за да разбере причините. Селесте Темпъл обаче не е така безобидна, като героините от викторианската епоха. Бързо ще разберем, че тя е способна да оцелява, да се измъква от невъзможни ситуации, да убива, а и не е съвсем безразлична към чувствените емоции… Други основни персонажи са Кардинал Чан, брутален убиец със сърце на поет, и доктор Свенсон – придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора. Точно тези тримата благодарение на привидно случайни обстоятелства са въвлечени в дяволските машинации на група, която изповядва извратена религия и е решила да пороби хиляди, чрез дяволски “Процес”. Ще кажете, а какви са тези книги? Книгите са алхимично сътворение от индигово стъкло, способни са да ви погълнат и само за минути да ви потопят в преживяванията на няколко живота и… не са безопасни.
Ето още малко хвалебствия от критиката:
„Епичен трилър… препускащ, зареден с еротика, хиперчудновато приключение – Хари Потър за възрастни“ ”Метро”
“Нечувано добро, завладяващо готическо изживяване” „Скотланд он Съндей”
“Невероятно постижение на литературно въображение. Не си спомням да съм чел друг роман, в който има толкова много влизания с взлом, надничане през ключалки, прескачане на стени, спотайване в сенките и ослушване за стъпки, нито такъв с толкова много бягства като по чудо.” „Дейли Телеграф”
Но за да добиете истинска представа за този ослепителен празник за сетивата, разбира се, трябва да прочетете романа.

17 февруари, 2012 10:47 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+

