Астрономическата пролет настъпва в 19.32 часа. Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта. В 19.32 часа Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната.
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически и християнски вярвания.
Още в древността денят на пролетното равноденствие е бил важен религиозен празник. Остара например е само едно от имената, използвани за честването на възраждащата се природа. Той слага началото на астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на тревата. Думата произлиза от името на германската езическа богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден. Великден се отбелязва в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие.
Предшествениците на келтите са създали много мегалитни паметници, които са се използвали за предсказване и наблюдаване на равноденствията и слънцестоенията. Пример за това е всеизвестният паметник Стоунхендж в днешна Великобритания. Според някои предположения той представлява древна астрономическа обсерватория.
В Централна Америка пък и днес хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие. Мястото е едно от новите Седем чудеса на света и привлича с възможността да бъде наблюдавано интересно събитие. Пирамидата е изградена от древните маи така, че върху нея се образува змиевидна сянка в деня на пролетното равноденствие. Феноменът датира от преди повече от три хилядолетия.
Интересен факт е, че Персийската нова година започва в деня на пролетното равноденствие. Това е и първият ден от Иранския календар.

20 март, 2012 07:22 | 

Facebook
Twitter
Google+

