Слово на министър Игнатов на информационната среща за "Хоризонт 2020" - Академика

За мен е удоволствие да ви приветствам на информационното събитие, посветено на възможностите, които разкрива пред нас новата рамкова програма на ЕС – Хоризонт 2020.

Неслучайно това име бе избрано с пълно мнозинство на учените от Европа.

От 1984 година до днес на всеки 4 години страните-членки се събират, за да определят научните приоритети на общността, които ще имат най-голяма добавена стойност за общото развитие на научните изследвания.

Днес повече от всякога научните изследвания и иновациите следва да работят за развитие на ключовите промишлени сектори. Това са ИКТ, нанотехнологии, природни материали, биотехнологии, космически изследвания и други. И да решават ключовите предизвикателства пред обществото, които са здраве, демографските промени, чистите храни, устойчиво селско стопанство, морски изследвания, биоикономика, чиста и ефективна енергия, интелигентен зелен интегриран транспорт, екология и климат, ефективността ресурсите и суровините. За първи път България, като страна членка, има възможност да участва в динамичните дискусии относно бъдещите общи приоритети в сферата на науката и иновациите. Да планираме равноправна основа съвместно с останалите страни членки и ЕК, бъдещите мерки за постигане на максимална ефективност на програмите и инициативите за подкрепа на научните изследвания и иновациите в Европа, не на последно място да отстоява интересите на българската академична общност, да впише своите приоритети и да де собствен принос за изграждането на европейското научно-изследователско пространство и общия европейски дом.

България започна преговорите по регламента на „Хоризонт 2020” с конкретен преговорен пакет. И днес ние отбелязваме значителен напредък по всички приоритети на страната, това:

– разширяване на участието на нови колективи в отделните проекти;

– равностойното третиране на научната изключителност;

– равен достъп и балансирано разпределение на европейските научни инфраструктури;

– по-голям фокус върху малките проекти;

– двустепенна процедура за оценяване;

– въвеждане на индикатор за мониторинг;

– мониторинг на участието;

– изработване на механизми за една реална синергия между „Хоризонт 2020” и структурните фондове;

– професионализиране на мрежите за национални контактни лица и осигуряване на финансова подкрепа от страна на ЕК.

Ключов въпрос за България, тук сме подкрепени от 12-те нови страни членки, е формулирането на текст в член 15 А, рефериращ към съществуващия проблем в разликата в заплащането на учените при участие в проекти финансирани по Рамковата програма. Проблемът с ниското заплащане на изследователския труд на българските партньори в проектите по Рамковата програма е фактор водеща до явление като изтичане на мозъци, както и към намаляване на интереса към изследователската кариера. Това са 2 сериозни проблема не само за България, но и за останалите 12 нови страни членки. В тази връзка бе изготвено и изпратено едно съвместно писмо, което,ние, министрите на науката от 12-те страни членки подписахме и то съдържа всички приоритети на новите страни членки по отношение на „Хоризонт 2020”. Идеята за общото писане е инициирана от нашия екип, когато бяхме на неформалния съвет в Копенхаген на 1 и 2 февруари 2012 година.

Това беше изключително важно, защото имаме обща позиция и тя се превърна в обща позиция на всички страни членки. Искам да благодаря специално на нашите учени за тяхната всеотдайност и активната изследователска дейност в условията на икономическа криза, при тази глобализираща се и динамична международна конкуренция. Също така искам да ви уверя, че екипът на МОМН през последните две години изпълни до голяма степен, или колкото са нашите възможности, поетите ангажименти на правителството за реформи в сферата на науката и ще продължим да работим усилено за създаването на необходимата благоприятна среда за развитието на научните изследвания и превръщането на научните резултати в икономически предимства.