Акад. Додунеков: Трябва да гледаме напред

– Акад. Додунеков, сред приоритетите Ви е създаването на Оперативна програма „Образование и наука“. Как смятате да се реализира тази цел?

– До началото на септември трябва да има сериозни предложения за това как ще изглеждат оперативните програми в страната и това е поръчението на Министерския съвет. Работни групи вече подготвят първите предложения. Непременно трябва да се запълни тази празнота, която възникна при първия програмен период след влизането на България в ЕС – 2007 2013 г. България нямаше оперативна програма за наука и образование. Как ще се конфигурират оперативните програми, това в момента се дискутира. Мисля, че има сериозно разбиране за това, че науката и образованието трябва да попаднат в оперативните програми.

– Това вероятно би решило до голяма степен въпросите с финансирането?

– И не само това. Под финансиране имам предвид не само фонд „Работна заплата“, а и това, че трябва да се изгражда национална научно-изследователска инфраструктура. Трябва да мислим за следващото поколение изследователи и преподаватели във висшите и в средните училища. Това е един много сериозен национален проблем, който е свързан и с масовата емиграция на млади хора от страната.

– Регионалните академични центрове също са Ваш приоритет. В тяхното практическо осъществяване виждате ли сътрудничество с органите на местното самоуправление?

– Разбира се. Практиката която имаме от досега създадените такива регионални центрове показва, че това е печелившата стратегия. Вече има три такива регионални академични центрове, които работят – Пловдив, Бургас и Варна. В скоро време ще пристъпим към реализация на този замисъл във Велико Търново, Русе, Ловеч и много други, включително и по-малки. Преди два дни открихме голяма международна конференция в Поморие и кметът на общината г-н Иван Алексиев ми връчи ключа на Поморие. Това за мен е един символичен знак, който отваря вратите за бъдещо сътрудничество с тази община.

– Това навлизане в регионите има и допирна точка с бизнеса. Какви са основните ви идеи в тази област? Как бизнесът би могъл да съдейства за по-ефективен мениджмънт на науката?

– Имаме директни контакти с българския бизнес по няколко линии. Най-напред той е добре представен в Съвета на настоятелите на БАН. Освен това имаме преки контакти с действащите в българската индустрия, по-специално информационни и комуникационни технологии. Имаме договореност от есента да започнат кратки, но интензивни семинари, които да събират в рамките на 1-2 дни индустрията и Академията. Силно се надявам, че това много бързо ще ни сближи с българския бизнес.

– Академика БГ активно ще се включи в отразяването на тези срещи, защото това е нов подход. Как мислите да популяризирате постиженията на учените от БАН?

– В стремежа за популяризация на дейността си ще разчитаме на по-активна дейност от страна на академичното издателство. При всички случаи трябва да бъде една институция, която с целия си ресурс да популяризира достиженията на БАН. БАН издава над 60 научни списания. Нашата идея е тези издания наистина да бъдат трибуна, която да показва на света достиженията на българската наука.

– Предвиждате ли нови начини за привличане на общественото внимание върху работата на учените от БАН?

– Академията има много силно хуманитарно направление. Ще разчитаме на тази част от академичната колегия да напипва с повече внимание промените, които динамично се развиват в българското общество, да участва във формирането на стратегии за решаване на тези проблеми. Да прави такива изследвания, които да представят постиженията на българската култура в европейски мащаб. Има много интензивни процеси, които вървят в момента за представяне на българското културно-историческо наследство в Европа. И по-специално на този голям европейски проект Европеа. Има и много сериозни инциативи в рамките на Академията, благодарение и на връзките на академичните институти с българските висши училища, със структурите на библиотеките в България, със системата на българските музеи и читалища. Има огромно количество колекции, които дават възможност за сериозно присъствие на България в Европейското културно пространство. Това ще бъде много сериозен път, по който да се показват постиженията не само на Академията, но и на цялата духовност на България.

– Не мога да не Ви попитам за университета. Казвате, че до 2 г. той ще получи акредитация и че ще бъде люпилня на млади учени. Как ще се преодолее конкуренцията с другите университети или смятате, че той ще бъде нещо много по-различно?

– Въобще не виждам такъв проблем, както някои хора се опитват да го създадат. Ето за какво става въпрос. Другите университети имат десетки хиляди студенти. Това, което ние планираме, е един научно-изследователски университет, който да готви следващото поколение изследователи. Това определено ще бъде полезно както за самата Академия, така и за българските университети. Много се надявам, че с колегите ректори на българските университети много бързо ще стигнем до съгласие за това. Тук по никакъв начин не може да става дума за конкурентност.

– Съществува голям интерес към имотите на БАН. Медиите се интересуват дали бихте ги продавали, как по-ефективно ще ги управлявате. Каква част от тези имоти стоят като неразработена база и къде виждате потенциал?

– Това, което съм научил от досегашната си практика на директор на един от големите институти на Академията е, че няма нищо по-добро от това имотите да бъдат използвани за развиване на собствени дейности. И към това ще бъде насочена политиката на новото ръководство. За щастие преобладаващата част от имотите на Академията са нотариално документирани с ясни доказателства за собственост. Има само двайсетина от общо 802, които са спорни – това е нищожна част. Разбира се,има и друг вариант, само като хипотеза. Ако поддръжката на тези имоти и самото им използване няма ясна перспектива и се намерят сериозни възможности за инвестиции през тези имоти за развитие на сериозни дейности на Академията, аз мисля, че Общото събрание на БАН би трябвало сериозно да разгледа такива възможности. Но това е като хипотеза само. Не мисля, че Академията е готова да продава имоти в момента.

– Много често български деца печелят награди на олимпиади и международни състезания по математика и информатика. Не е ли обществото, а и държавата, до известна степен длъжник в това отношение – да се обръща повече внимание на нашия талант в областта на математиката?

– Трябва да кажа, че това донякъде е така, но и не е съвсем. Защото много активно напоследък се представят физиците, химиците, тези,които се занимават с езици. Благодарение на дългогодишните традиции в областта на математическите науки, а напоследък и информатиката, ние като че ли в тази област най-често виждаме успехи. Благодарение на дейността на Съюза на математиците в България, който обединява не само математици, но и информатици, тези дейности са изключително популярни в страната и се радват на внимание както на високо държавно ниво, така и по места. Един колега – Светозар Дойчев, който е много силен преподавател, възпита златен олимпийски медалист и беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. Цялата българска общественост посреща със сериозно внимание дейността на децата. А за тях това е много важно. Те търсят и най-малка възможност за изява и трябва да правим всичко възможно да им предоставяме тази възможност. В нашия национален календар има десетки мероприятия по математика и информатика, които дават възможност на децата да се изявяват, родителите им да се радват на техните успехи. А освен всичко друго те влизат в полезрението на водещи образователни институции. И получават допълнителни шансове за добро образование.

– Предвиждате ли начини, по които учениците да бъдат по-ангажирани с научна работа? Заявихте, че планирате Академията да влезе в училищата.

– Да, аз се надявам, че ако не във всички направления на изследвания на Академията, то поне в някои от тях, където има съответните нагласи и условия, може да се разшири опитът от математическите науки. През 2000 г.заедно със Съюза на математиците в България, фондациите „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Еврика“ и Института по математика и информатика създадохме ученически институт по математика и информатика, който вече 12 години развива активна дейност в цялата страна. Това е много полезно, защото тези прояви имат състезателен елемент, а има младежи и девойки, които имат малко по-друга настройка. Те нямат чак толкова бърза реакция, но пък имат устойчиво внимание и биха могли по-дълго време да се концентрират върху някакъв проблем. Няколко месеца или години, под ръковоството на опитни преподаватели и на колеги от висшите училища и от академични институти, могат да разработят свои изследвания и след това да ги докладват на национални научни форуми. Ние за тези деца организираме два пъти в годината национални конференции – една през зимата, една през пролетта. И тази конференция е съществена част от националната конференция на съюза на математиците в България. Тя събира над 500 души. Още стотина са тези ентусиазирани млади изследователи. За тях правим триседмична лятна школа – две седмици на море – лекции от опитни преподаватели и трета седмица – в Стара планина,където децата разказват за нещата, които са успели да направят в резултат на тази двуседмична школа. Това е път за приобщаване на младежите още от ранна възраст към академична кариера.

– Имате идея първоначалните средства, необходими за реализиране на европейски програми, да ви се дават от държавата. Как мислите да представите тази идея пред институциите?

– Една голяма част от международните европейски и регионални програми предполагат наличието на оборотен капитал, с който да се завъртят проектите. Защото възвращаемостта на средствата започва след половин или една година. Пита се откъде да дойде този оборотен капитал. В момента не само Академията, но и висшите училища, както и голяма част от потенциалните бенефициенти на тези програми, не разполагат с такъв капитал. А един лев инвестиция в такива проекти бързо се умножава по шест. Има един много директен начин – тези инвестиции да се включат в бюджета на Академията, ако говорим само за нея. Обаче не вярвам много в това. По-реалистично ми изглежда един национален фонд да дава възможност при спечелен такъв проект в разумен обем оборотни средства да бъдат предоставени на колективите или на институциите, които са спечелили такива проекти. След като се върнат тези пари по проекта, съответно колективът или институтът да се издължи на фонда. Разбира се, мечтата е това да се предоставя, както в много други страни, безвъзмездно. Но при ситуацията, в която се намираме, не е толкова реалистично.

– Имате предвид Фонд научни изследвания или друг фонд?

– Не само Фонд научни изследвания. Мисля, че има нужда от специализиран фонд, може би някаква програма към Националния фонд за научни изследвания. Това как да се намести админисративно е въпрос на решение на държавно ниво. Но тази мярка е много важна за по-нататъшно участие на България в така нареченото проектно финансиране на научни и приложни изследвания.

– И накрая да Ви попитам за институциите – имате ли в себе си остатък от обида, каквато се долавяше преди от БАН или смятате да загърбите емоцията за сметката на прагматизма?

– Има изключителна динамика на развитие на обществените отношения. И при тази динамика стъпване накриво никак не е трудно. И не мисля, че ние трябва да отдаваме голямо значение на това, което при тази динамика е казано или изречено. Ние трябва да гледаме напред и да се стремим заедно с държавните институции да измъкнем България на по-висока степен в Европейската интеграция, с по-сериозно отношение към духовните ценности на страната. Мотивацията за това е очевидна.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Фотограф: Николай Николов, BLINDSPOT