Слаб парламеннтарен интерес към училищния закон

Слаб интерес предизвика в Народното събрание Законът за предучилищното и училищното образование. В гласуването на спорния проект участваха едва 96 от общо 240 депутати. От тях 81 бяха „за“, 13 – „против“, а двама се въздържаха.

Най-много критики предизвикаха текстовете за държавно субсидиране на частните училища и детски градини, въвеждането на задължителна забавачка за 4-годишните деца, възможността за преминаване с двойка от пети в шести клас, както и закриването на болничните училища и математическите гимназии.

Според председателя на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков ( „Атака“) няма ясна процедура за избор на директори на училищата. „В текста е записано само, че директорът трябва да има учителски стаж и да участва в конкурс. Няма мотиви за промяна в структурата на математическите гимназии, липсват критерии за това какво е средищно училище“, заяви Стоичков. Той смята още, че законът не затвърждава принципа на децентрализация, както неговите автори претендират. Стоичков призова да не се бърза с приемането на закона, защото реална възможност той да влезе нормално в сила имало чак от учебната 2013-2014-а година.

Ако тесктовете бъдат приети и на второ четене, учениците от пети клас ще могат да преминат в шести, даже да имат двойка по някой от предметите. Единственото условие е да са изкарали минимум четворка по всички останали предмети.

Според левицата прехвърлянето на държавните професионални училища на общините може да закрие част от тях. „Държавата гарантира образованието като създава и финансира училища, а не просто като раздава пари на всеки, който е решил някъде да учи“, коментира той принципът „парите следват ученика“, заяви Янаки Стоилов.

Същата теза разви и проф. Станислав Станилов, депутат от „Атака“. „Те са създадени по Закона за търговските дружества и генерират печалба. Финансирайки ги, вие нарушавате основен принцип на демокрацията. И то само защото някой лобира за това“, подчерта Станилов. „В частните училища се учат децата на заможни хора и не може да се финансират допълнително тези деца – ок, ако тези училища не формират печалба – тогава съм съгласен. Но след като формираш печалба, не можеш да искаш пари от държавата“, посочи професорът. Това, че всички плащат данъци и имат право на еднакви субсидии от държавата, е неоснователно оправдание според депутата.

Със закона се въвежда нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален (1-и – 4-и клас) и прогимназиален (5-и – 6-и клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (7-и – 10-и клас) и втори гимназиален етап (11-и и 12-и клас).

Лютви Местан от ДПС пък поиска в закона да се запише правото на децата да учат освен официалния език на държавата, и родния си такъв.

Министърът на образованието Сергей Игнатов отрече в частните училища да се образоват само деца на богаташи и дори каза, че техният процент е съвсем нисък. „Този спор е абсолютно безсмислен. Първо, мярката ще влезе в сила чак през в 2016-та година. И второ, ние не нарушаваме капиталистически принципи, държавна субсидия за частни училища има и във Франция, Финландия и др“, каза Игнатов.

От месец февруари 2012 г. Проектозаконът е предложен на обществено обсъждане. Критиките на училищните дейци към авторите му обаче не са взети предвид.