Липсата на стаж е най-големият проблем при намирането на работа. Това е мнението на част от посетителите на форума „Кариера в България: защо не?”, по време на първия ден от мероприятието. АкадемикаБГ/akademika.bg потърси мнението на висшисти, които са на пазара на труда.
Таня Антонова, която е завършила специалност „Финанси” в УНСС намира, че пазарът е стеснен и въпреки предишния й опит намира трудности за намиране на редовна позиция. „В момента няма търсене, а хората, които завършват са твърде голям брой и работодателите може би не желаят да инвестират в обучението на нови кадри”, поясни тя. Висшистката обмисля и вариант за работа извън България.
Друга нейна връстничка Мирослава Младенова – специалност „Икономика на туризма „ във Великотърновския университет отново е затруднена да покрие изискванията на работодателите. В момента се занимава с реклама. Според нея намирането на работа в България е трудно, защото навсякъде се изисква стаж, а на младите хора не им се предоставя възможност да го придобият на по-ранен етап.
Друг посетител на форума, който е завършил магистърска програма „Международен бизнес и икономика” в Барселона през 2009, споделя, че фирмата, в която е работил в Испания, е съкратила 30% от персонала, заради кризата. Това е причината, поради която е в София. „Ако мога да избирам, в Испания е много по-добре, защото там доходите са съобразени с разходите, докато тук колкото и заплата да получаваш накрая на месеца винаги не стигат”, пояснява той. Младежът не е много оптимистичен за реализацията в България, защото специалността му има тясна връзка с международните пазари, където той отново няма опит, който се изисква от българските работодатели. Негов приятел, завършил право в САЩ, също беше на форума, защото се е наложило да се върне поради проблеми с визата въпреки че е имал работа там. За него главният въпрос е колко добре ще бъде платена бъдещата му работа тук.
Като заключение може да кажем, че българските висшисти са мотивирани да търсят работа в страната си. Добрата заплата е на първо място сред критериите им. Нерядко обаче липсата на опит по специалността, който работодателите не предлагат, ги поставя в омагьосан кръг. Често изходът от него се оказва търсенето на реализация в чужбина.
Косара Белниколова
Снимка: Авторът

13 септември, 2012 14:45 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


anI-Ha коментира на 13 септември, 2012 г., 14:59 ч.
Много правилно твърдение! Как да имаме опит като никой не ни го предоствя и не желае да обучава млади кадри…..
бай Ми4о Бейзадето коментира на 16 септември, 2012 г., 15:28 ч.
Параграф 22 за младите хора.За обу4ението на дъщеря ми в Недерландия/Хагски у-тет/съм инвестирал в продължение на 4 год.в холандската образов.с-ма.Тъй като Недерландия не желае наши работници тя се връща с диплома „бакалавър“ от там и запо4ва да търси работа и както се досещате-продължава да търси.Как да и обясня факта 4е на времето/онова „лошото“социал.време/,след дипломорането ми аз бях назна4ен на работа веднага.Как да спра разо4арованието и от света в който живеем и в който тя ще продължи и след мене.Аз съм на 69,тя на 22 години.
Криси коментира на 7 ноември, 2012 г., 11:16 ч.
При мен положението беше същото…завърших бакалавър и се започна ходене по мъките. Институции-частни или държавни, интернет, бюро по труда (където е загуба на време, поради тяхното бездействие). После магистратура, която всички твърдяха, че ще ми отвори нови врати…е, не стана така! Без съмнение е трудно!