
Българското гражданско общество се събужда и това не може да не ме радва. Това каза проф. Кръстьо Петков на обсъждането на неговата книга „“Държавата-това съм аз! Социологически портрет на Бойко Борисов“. По думите му днешният български премиер има много положителни качества и е доста работлив и енергичен. Но е толкова автократичен, че „направо е яхнал държавата“.
Професорът съобщи още, че книгата е доставена в кабинета на министър-председателя и че той би могъл да се запознае с написаното.
В обсъждането, организирано от Съюза на българските писатели и проведено в Столичната библиотека, взеха участие редица видни икономисти, университетски преподаватели и журналисти. Те дискутираха както конкретните теми от книгата, така и темата за българския преход и резултатите от него.
Книгата следва хронологичната последователност на развитието на Бойко Борисов и е базирана на сериозен емпиричен материал. Социологическият портрет започва с „Наставниците“: „Първоучителят Тодор Живков“ и „Патронът Симеон Сакскобургготски“. Пътят към върха е проследен успоредно с езиковите похвати и медийните превъплъщения.
„Сам на върха“ е озаглавена следващата част. В нея става дума за единоначалието, обградено от клакьори и клиентела.
По-нататък е проследен стилът на управление на Бойко Борисов, дефиниран от автора като „нео-авторитаризъм марка ББ“. Еднолично контролираните партия, правосъдие и медии на фона на една „укротена опозиция“ са схемата, по която според проф. Петков е постигнат авторитарен режим днес.
Книгата включва и анализ на източноевропейските авторитаризми и международната оценка за тях.
„Легендата си отива“ – така е озаглавена последната част. В нея наред с диагнозата – „властова болест“ проф. Петков дава и прогноза, основана на три хипотези. Първата е едноличната власт да бъде оспорена отвътре, от фигура или подгрупа от обкръжението на Борисов. Втората е свързана с външни лостове и инструменти за влияние. Третата хипотеза е базирана на икономическо и социално недоволство.
Проф. Кръстьо Петков, Доктор на философските науки, е преподавател в УНСС. Бил е гостуващ лектор и изследовател н престижни университети в Белгия, Холандия, Ангрия, САЩ и др. Автор е на над 500 научни публикации в България и чужбина. Ангажиран е многократно като експерт в международни организации. Депутат от 2001 до 2005 г. Основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (1990-2008 г.)