Александър Мутафчийски: Най-важна е оценката на публиката

5 февруари, 2013 11:55 | Гост | Няма коментари

Александър Мутафчийски: Най-важна е оценката на публиката

Александър Мутафчийски е солист от трупата на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Два пъти е носител на престижната награда за върховни постижения в музикалната култура – „Кристална лира“. В момента играе в едни от най-успешните представления в Музикалния театър. Ето какво сподели той за Академика БГ/akademika.bg

 

–  За втори път получавате наградата „Кристална лира“. Какво означава това признание за Вас?

– „Кристална лира“ е награда, която би направила щастлив всеки български музикант, ако бъде удостоен с нея, защото това е награда, която се присъжда за върхови постижения в музикалната култура. Никога няма да забравя вълнението си, когато получих „Кристална лира“ за първи път, като съвсем млад артист, през 2003-та година. Не съм предполагал, че това може да се повтори. Ето защо съм изключително благодарен на Радио Класик ФМ и Съюза на музикалните и танцови дейци, че за втори път ме удостояват с това високо отличие! Благодарен съм на Музикалния театър, че съм част от трупата, и че бях номиниран за тази награда! Не мога да не съм щастлив, когато трудът ми е толкова високо оценен, но веднага с това искам да отбележа, че тази „Кристална лира“ е колкото за мен, толкова и за целия състав на Музикалния театър, защото нашата работа е екипна и ролите, за които съм отличен, са от спектакли, в които сме вложили труд и душа всички колеги от нашия театър. А самата награда посветих на своите родители, защото това са хората, които обичам безкрайно, били са винаги до мен и са ме подкрепяли!

– Коя от изиграните роли до момента Ви е донесла най-голямо удовлетворение? Защо?

– Трудно ми е да отговоря категорично на този въпрос, защото във всяка една от  ролите си аз съм вложил по нещо различно и специално, така че да ми бъде интересно на мен самия да ги изпълнявам, да не се повтарям и да не залагам на актьорски щампи и трикове. Така вярвам, че ще бъда интересен и на публиката във всяко свое следващо сценично превъплащение.
Все пак бих отбелязал ролята на мнимата леля от „Лелята на Чарли“. Това за мен е роля- сбъдната мечта. Много съм щастлив, че в театъра поставихме този мюзикъл отново и съм благодарен на постановъчния екип, че ми възложиха ролята на Бебс, когото обстоятелствата принуждават да се представи за лелята на своя приятел Чарли и така попада в какви ли не комични и заплетени ситуации. През годините емблематично име като изпълнител на тази роля е останало това на големия оперетен артист Видин Даскалов и аз знаех, че ще бъда сравняван с него, но се радвам, че благодарение на режисьора и мой колега Иван Панев, и заедно с целия екип намерихме ново, интересно и оригинално сценично решение на тази пиеса, с едно леко и елегантно ретро звучене, изцяло представена като черно-бял филм. Всичко това много ми помогна и на мен като актьор да пресъздам една нова и непозната до сега Леля и се радвам, че получавам много добри отзиви от публиката и моите приятели. Това е и една от ролите, за която получих „Кристална лира“ за 2012-та година, няма как да не изпитвам щастие и удовлетворение от една толкова висока оценка.

– С какво Ви привлече оперното пеене?

– Не бих казал, че детската ми мечта е била да бъда певец или артист, всичко това при мен се появи като желание и интерес на една по-зряла възраст. Аз учех във Електротехникума в моята родна Варна, но в един момент осъзнах, че това не ми носи особено удовлетворение, усещах, че не съм си на мястото и реших да пробвам да се занимавам с нещо коренно противоположно на електротехниката, записах се в школа за естрадни певци, без дори да имам понятие мога или не мога да пея, просто усетих, че трябва да го направя. След известно време ме запознаха с оперния певец от Варненската опера Георги Койчев, един от най-прекрасните баритони, който преподаваше и в музикалното училище оперно пеене и аз тръгнах на уроци при него. Това е човекът, който събуди в мен желанието да стана оперен певец и благодарение на работата си със него аз получих една много стабилна вокална подготовка преди да реша да продължа обучението си в Музикалната академия. Безкрайно съм му признателен и благодарен, защото за един певец е много важен педагогът и аз съм от щастливците, които са попаднали на добри учители. В Академията бях в класа по пеене на проф. Лили Стефанова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков, невероятни педагози и личности, които ми помогнаха да се осъвършенствам като певец и актьор, напътстваха ме и ми помогнаха да се реализирам. Може би малко ги изненадах с решението си да стана оперетен актьор, но не мисля че сбърках, когато приех поканата да бъда част от трупата на Музикалния театър. Оперетното изкуство бих казал, че е най- синтетичното и най- трудното, защото трябва да отговаряш на доста критерии – да си отличен певец, да си добър актьор, оперетният артист трябва да е добър в сценичната реч, и не на последно място, оперетният артист трябва да има добра двигателна култура, танците са неизменна част от работата ни и много често се налага да танцуваме като балетистите, с тази разлика, че ние едновременно с това и пеем.

– Разпознавате ли се до някъде в някой от героите си?

– Не мисля че в живота приличам на героите, които пресъздавам на сцената. Даже бих казал, че тези които са ми най-интересни като образи, са коренно различни от това, което съм аз като характер и натюрел. Като човек аз съм доста стеснителен, не обичам да се натрапвам, да съм център на внимание…, но на сцената се освобождавам от всякакви задръжки и притеснения. Ето защо безкрайно обичам театъра и сцената, там мога да бъда всичко това, което в реалния живот не бих могъл и не бих си позволил.

– Най-предизвикателната роля, която сте изпълнявали е….

– Всяка нова роля и сценична задача е предизвикателство, даже бих казал, че всяко отделно представление е предизвикателство, защото изкуството ни е живо и всеки път, когато излизаме на сцената, независимо от това колко време се играе даден спектакъл, е различен и ти влагаш в него различна енергия. Аз съм повече познат на публиката като комедиен герой, едни от най-хубавите ми и любими роли са тези на Бони от „Царицата на чардаша“, Жупан от „Графиня Марица“, Иван от „Българи от старо време“… За това може би особено предизвикателство за мен е било, когато са ми били възлагани по-драматични роли, като Пилат от „Исус Христос супер звезда“, Джон от „Мис Сайгон“ и една от последните ми роли, тази на Рамон от мюзикъла „Зоро“. За първи път ми се наложи да играя злодей, лошия герой, трябваше да уча фехтовка, сценичен бой, неща, с които до този момент не се бях сблъсквал, но ми достави огромно удоволствие това сценично предизвикателство.

– Според личните Ви впечатления интересува ли се обикновения човек от опера?

– Операта е елитарно изкуство, не бих казал, че може да очакваме да бъде харесвана и приемана от обикновените хора, така както се приема например поп музиката. Да се интересуваш и да харесваш опера е въпрос на възпитание, култура и необходимост! Трябва децата да бъдат водени по-често на опера, трябва да бъдат запознавани колкото е възможно повече с класическата и стойностна музика, защото това е музика която те кара да мислиш, да възприемаш света с друг мироглед. Радвам се, че спектаклите на Музикалния театър все повече се посещават от млада публика, от деца и ученици. Радвам се, когато те се впечатляват от оперетите, защото това би пробудило у тях желание да посетят и опера. Мисля, че някои хора много злонамерено се опитват да подценяват нашето изкуство като го намират за ненужно и отживелица. Никой не може да ме убеди в това, защото освен в залата на Музикалния театър, аз виждам колко възторжено ни посреща публиката, когато правим концерти в провинцията. Хората имат нужда от това изкуство и трябва по-често да им го предлагаме!

–  Добра публика ли е българската публика?

– Разбира се, че е добра. Това е НАШАТА публика и аз като артист всяка вечер в края на спектакъл или участие се покланям пред тази публика, защото ако не ни харесва публиката, ако не ни дарява с аплодисментите си и любовта си, нашата работа няма никакъв смисъл. Ние може да се мислим за най-великите и големи артисти, много да си се харесваме, но най-важна е оценката на публиката и ние сме длъжни да се раздаваме до край за тази НАША публика!

– Различна ли е българската аудитория от тази в чужбина?

– Щастлив съм, че с трупата на Музикалния театър ние можахме да представим българското оперетно изкуство в много държави. Имал съм концертни участия и самостоятелно в чужбина, но не мога да направя разлика между публиката у нас и в другите страни. Хората навсякъде са ни оценявали щедро, когато сме им поднасяли спектакли и концерти на високо ниво. Не е за подценяване, че Музикалният театър беше предпочитан театър за гастроли в цяла немскоговоряща Европа в продължение на много години, три пъти сме имали големи турнета в Япония и в същото време сме подържали и интереса и любовта и на родната публика към нашето изкуство. А дали публиката ще ни обича и ще иска и за напред да посещава нашата продукция, това зависи от нас. Ние сме длъжни да поднасяме изкуство на високо художествено ниво и да горим в работата си.

Автор: Катерина Иванова

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата