Св. Харалампий (10 февруари)се почита като господар на всички болести и най-вече на чумата. Светецът е живял през ІІ в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и на чумата. Наричат празника му „Хараланбей”, „Хараламповден”, „Чуминден”.
Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги.
На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.
Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак” и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени.
В къщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля” (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.
С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.
Св. Харалампий, живял през ІІ в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и на чумата. Наричат празника му „Хараланбей”, „Хараламповден”, „Чуминден”.

8 февруари, 2013 10:59 |
| 
Теми:
Facebook
Twitter
Google+

