Марина Драгомирецкая: От 70 души избраха мен за ролята на Рокси Харт в „Чикаго“

18 април, 2013 15:46 | Гост | Няма коментари

Рокси Харт е никому неизвестна млада жена, мечтаеща за блясъка и славата на певица и звезда от мюзикхол. Убива любовника си, разгневена от неговата лъжа, че той би могъл да я лансира в музикалния бизнес. Рокси Харт и друга двойна убийца – кабаретната танцьорка и певица Велма Кели, се срещат в затвора. За да избегнат смъртното наказание, двете жени наемат Били Флин, най-добрият адвокат в Чикаго, прочут с умението си да манипулира пресата и общественото мнение, обещавайки на Рокси да обърне делото в нейна полза. Таблоидите гръмват с новини за делото, интересът е огромен, Рокси става известна – Били Флин я превръща в медийна звезда… Това е сюжетът на музикъла „Чикаго”, чиято премиера предстои в Държавния музикален и балетен театър на 17 май.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с изпълнителката на ролята на Рокси Харт – младата Марина Драгомирецкая.

– Кажете нещо за себе си?

– Аз съм джаз изпълнител на свободна практика. Реализирам различни проекти като „Лейди ин блус”. И така се стигна до ролята ми в музикалния театър и в мюзикъла „Чикаго” като Рокси Харт.

– Как ви се стори кастингът?

– Много ме изненада. 70 души се явиха за тази роля. Аз самата отидох просто да видя какво е. Никога не съм имала този невероятен хъс да стигна до финал. Нещата се получиха спонтанно за мен. Явно се харесах на режисьора.

– Вие сте музикален изпълнител, а как сте с актьорството?

– От малка играя в мюзикъли. Явно не само моят стил на пеене се е харесал, но и артистичността ми.

– Споделяте ли мнението, че пеенето по клубовете е начин човек да си изкара насъщния, но не и да се развива?

– Зависи за кой тип пеене и за кои клубове става въпрос. Има колеги, които вършат изключително тежка работа и получават минимално заплащане. В моя случай аз съм концертиращ джазмен – реализирам проекти по клубове. Това е различно, не става дума някой да ми се обади и да поиска да отида да изпея нещо – да жертвам стила джаз, за да се изхранвам. И все пак в театъра израснах.

– Как се чувствате след 3 месеца репетиции?

– Започнах да си вярвам, че може да съм актриса, а не само джаз изпълнител. Това е благодарение работата на режисьора Бойко Илиев, на многократните разговори, които сме имали – ние много си говорим за нещата, които правим. Той е като психиатър – умее да влезе в нас и да извади най-доброто, с което бихме могли да допринесем за ролята.

– Преди това бяхте ли гледали спектакъла?

– Миналата година бях в Лондон и имах възможност да избирам да гледам два мюзикъла – „Цар Лъв” и „Чикаго”. Тогава се случи, че гледах „Цар Лъв”. „Чикаго” остана в моето сърце и душа. Разбира се, гледала съм филма с Катрин-Зита Джоунс и Рене Зелуегър. Изключително много разчитах на това, което режисьорът ще ми каже, а не на това да гледам други актриси и тяхната интерпретация на Рокси Харт. Точно за това работата е изключително ползотворна, динамична и интересна. Не преповтаряме чужди превъплъщения.

–Има ли нещо общо между Чикаго през 30-те години на ХХ в. и България през 2013-а?

– Общото е в ролята на медиите и в това, че хващат най-топлата новина и се опитват да я хиперболизират, за да я представят като най-интересна. От гледна точка на ситуацията на моята героиня мисля, че има голяма промяна.

Интервюто взе Яна Иванова

Фотограф: blindspot.bg