Езиковеди: Езикът на политиците – агресивен и неграмотен

18 май, 2013 06:27 | Мнения | Няма коментари

Езиковеди: Езикът на политиците – агресивен и неграмотен

И тази година родните политици се отличиха с агресивно и често неграмотно говорене. Това е общият извод на деветото поредно езиково изследване, което преподаватели и студенти по българска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представиха на пресконференция в БТА.

В тазгодишното проучване за пръв път се включват и наблюдения върху езика на родните евродепутати, както и на законопроектите, внасяни в Народното събрание. Фокус е поставен и на говоренето непосредствено преди референдума за строежа на АЕЦ „Белене“. С примерите за грешки в Народното събрание можем да издадем цял учебник, смятат експертите.

Д-р Владислав Миланов, преподавател по български език в СУ, обясни, че през 2013 година политическата реч е надхвърлила сериозно границите на нормалното общуване и е показано истинското неумение да се изслушва опонента.

Всички говорят в тона на агресията, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се превърна в едно общо говорене, обобщи Миланов. Той отбеляза, че често се наблюдава използването на експресивен стил, който обикновено не е уместен и не се разбира успешно от хората. Политикът още не владее словото така, че да бъде разбран, обяви експертът. Той подчерта, че в политическото пространство силно присъстват обидите към опонентите, неуместното улично говорене, смесването на неподходящи речеви регистри. Проблем има и с диалога с журналистите, тъй като голяма част от политиците казват в ефир това, което предварително са намислили и остават в зоната на клишетата и безсмисленото общо говорене.

Оказва се, че родните ни политици се сблъскват със сериозни езикови проблеми като диалектна редукция на Е в И, поставяне на твърда съгласна преди глаголното окончание, ятов преглас и замяна на окончанието -ох с окончанието ъх/-ах при глаголите от минало свършено време. Този широк набор от грешки при политическото говорене е не само символ на слаба езикова грамотност, но и прави речта на политика дразнеща и неразбираема, смятат езиковедите. Много от депутатите ни не могат да произнесат правилно членуваната форма на „министър-председател“, обяви д-р Миланов. Той допълни, че видни народни представители като Татяна Дончева, Мая Манолова, Николай Цонев, Христо Бисеров, Цветан Цветанов, Иван Костов и Яне Янев редовно използват диалектни форми на думите като „шъ дойди време“, „дикември“, „след осимдисет и дивета година“, „сега си мислъ, говоръ“.

С всяка такава употреба задаваме модел на подражание, изразиха притеснението си експертите. Те отбелязаха, че и евродепутатите ни не се отличават с особено успешни езикови изяви. Стана ясно, че те често използват дълги изречения с много подчинителни връзки, изброяване на факти без логическа и синтактична подредба и двусмислици. Родните ни евродепутати изпадат и в комични ситуации с лошия си превод на английски, което нерядко води до неразбиране на посланието им.

Езикът в българските законопроекти също страда от много проблеми: пунктуационни грешки, неправилна употреба на главни букви, слято, полуслято и разделно писане.

В рамките на изследването са анкетирани студенти от четири различни специалности в Софийския университет, като 88% от тях са посочили, че категорично не одобряват начина, по който политиците у нас са представили себе си и партиите си.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата