Световни учени дискутираха дигитализацията на книгите

15 май, 2013 14:55 | Денят | 1 коментар

Световни учени дискутираха дигитализацията на книгите

Световни учени от областта на библиотечното дело дискутираха в София дигитализацията на книгите на форума „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на конференцията е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (ФНАБИС). Повече от 300 български и международни специалисти се включиха в събитието.

Библиотеките са основни институции в демократичните общества, които дават достъп до информация и ресурси за информиран избор и решения, заяви при откриването на форума посланикът на Съединените щати Марси Рийс. Емоционалното й изказване допълни председателят на борда на директорите на фондация „Америка за България“ Карл Форцхаймър. Той изрази радостта си от развитието на дигиталните технологии у нас. „Преди 4 години споделих надеждата си, че прашните картотечни чекмеджета ще са само история и българите ще имат достъп до информационна система, сега това вече се случва“, заяви Форцхаймър.

„Дигиталният каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ има около 550 посещения на ден, като повече са през почивните дни, стана ясно на форума. „Дигитализирането дава възможност да се представят заедно, като органична библиотека, книги, миниатюри, стари ръкописи от различни библиотеки, пръснати из цял свят, като България има своето участие в този процес.“, заяви директорът на Националната библиотека проф. Боряна Христова. По думите й в каталога вече има 200 хиляди дигитализирани файла с периодични издания. Проф. Христова сподели и за идеята за създаване на „Библиотека на отричаните книги“, която ще бъде каталог на апокрифни книги, забранени текстове от V в. пр. Хр. до XIX век.

Проф. Робърт Дарнтън – директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, изрази увереност, че дигитализацията като процес трябва да се използва за осигуряване на по-широк достъп до демократизацията. Съвременните технологии помагат за отключване и достъпност до знанието, за премахване на невидимите бариери пред знанието, допълни той. Проф. Дарнтън даде пример с начина на работа на Американската дигитална обществена библиотека (АДОБ). По думите му дигиталните библиотеки на различни университети доброволно присъединяват колекциите си към АДОБ. Това е нов вид библиотека, която е свободна и отворена за всички като дори всеки гражданин може да предоставя личните си книги за дигитализиране и включване в колекцията на АДОБ. Разбирането на учредителите на АДОБ е, че щом една книга вече не е в продажба, то тя трябва да се предоставя за ползване на обществото – да не важат авторските права в този случай. Основната идея на АДОБ е да развие общностно съзнание чрез дигитализация на книжни материали. Проф. Дарнтън отбеляза, че проектът е стартирал на 18 април 2013 и само през първата си седмица има 5.5 млн. сваляния на файлове и документи. Според него АДОБ е съвместим и с европейския проект EUROPEANA.

Изпълнителният директор на ФНАБИС Динчо Кръстев обърна специално внимание на EUROPEANA като подчерта, че той вече е сред основните приоритети на ЕК за периода 2014 – 2020. Част от проекта е и EuropeanaPhotography, където фондация НАБИС участва с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. Фондацията развива и първия единен онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС като към момента в него може да се извършва търсене и библиографска справка сред почти 2 милиона записа.

Директорът на Нюйоркската обществена библиотека Ан Торнтън изтъкна, че от уебсайта на библиотеката има достъп до Сводния каталог на Фондация НАБИС. Тя представи и новият проект за уеб платформа, която ще позволява на потребителите да сравняват стари ръкописи, да слагат свои бележки към текстовете. Тази система ще позволява транскрибирането на ръкописи от всички езици и индексирането им от различни уеб търсачки. Съвсем ново е партньорството между трите най-големи обществени библиотеки в Ню Йорк – Бруклинската библиотека, Обществената библиотека в Куинс и Обществената библиотека на Ню Йорк, които чрез общ интерфейс предоставят достъп до колекциите и фондовете си за учениците от 17 000 училища в щата Ню Йорк, като само 3000 от тези училища имат свои библиотеки, стана ясно на форума.

Със свой панел се включи и председателят на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов. Според него обществените институции на паметта (библиотеки, музеи, архиви) преминават към своята 2.0 версия. От затворени институции, обърнати към себе си и с фиксирано работно време за посещения, сега нещата са коренно различни благодарение на новите технологии. Ключовото послание вече е „отворен достъп“, „използване“, и „преизползване“ на информацията. Той анонсира и предстоящия проект между държавната агенция и Фондация НАБИС – photoarchive.bg. Това ще е уеб платформа, в която потребителите ще могат да качват свои лични стари снимки, да тагват личности върху снимки, да създават лични профили, галерии, колекции със снимки и документи, както и да транскрибират текстове доброволно.

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Веселка Манавска коментира на 15 май, 2013 г., 16:34 ч.

    Знаете ли, че БАН не е плащал 3 години абонамента за JSTOR и, че това е голям скандал? Няма ли да се преборите ръководството на БАН да плати абонамента. Предишното правителство отпусна 7 млн. лв., от които институтите в БАН нищо не видяха. Като няма международен книгообмен, поне абонамента за JSTOR да платят!