Солта и пиперът на политиката

7 май, 2013 17:27 | Мнения | Няма коментари

Солта и пиперът на политиката

Ароматите от кухнята на властта трудно се съчетават помежду си, особено при направа на Шарена сол, наричана още Коалиционна

Евелина Гечева

Векове наред от кухнята на властта се носят аромати. Сами по себе си съставките на политиката нито са толкова хубави, нито пък полезни. Но при правилно овкусяване и подобаващо приготвяне крайният продукт е сравним с европейските и световни шедьоври. Не може без подправки. Ако се ползват умно, може да се окажат дори полезни. Те са в буквалния смисъл солта и пиперът на политиката.

В българската политическа кухня се открояват няколко съставки, които придават характерен цвят, вкус и мирис на българско. Те, разбира се, са познати в целия свят, но у нас приложението им е по-различно и като доза, и като акцент в общото меню.

Няма как да не забележим Дафиновия лист. Дори сме длъжни да започнем с Него. В Древна Елада и в Римската империя се е смятал за свещено растение. У нас в наши дни – също. Символизира слава и величие, дава се само на победителя. Употребява се самостоятелно. Той придава на българската политическа кухня така нужния ореол на непобедимост. Дафинът всъщност е другото име на лавровия венец, пък и той самият не пропуска случай да ни припомни това. Има обаче твърде силен вкус и не се съчетава с други подправки. Поне засега.

При подреждането на кухнята си не правете грешката да поставяте Дафиновия лист някъде другаде, освен най-отгоре. Вляво, вдясно и в мъничко встрани можете да подредите всички останали съставки.

По нишката на аромата Дафиновият лист много се родее с Карамфила – един царствен, но вече не толкова актуален аромат. У нас е познат от предишни тройно препечени кухненски мандати. Да не се бърка с другия карамфил, който е за бутониерата, макар че бутониерите по принцип се нуждаят от карамфил, какъвто и да е.

В световен план има завидна история. Царствената му същност придава на всички блюда известна неразбираемост, която го прави любим само за ценители. Познавачите ни открехват на една тайна – качественият Карамфил би трябвало да пуска малко масло, ако се притисне. С притискане някои цели маслобойни си направиха, все с наши кухненски материали, но нейсе.

В родните условия Карамфилът даде много на Ванилията. Тя обаче далеч не е това, което си мислите. Не е бялото прахче в пакетчето, а представлява тропическа пълзяща орхидея. Тази многогодишна лиана се увива около клоните на дърветата и така се издига нагоре – все към короната и търси начин да пробие към слънцето. Приятно ароматизира и стимулира въображението, особено на социолозите. Ползва се най-вече за сладкиши, кремчета и прочие. Ванилията рядко се съчетава с други неща, особено на нашенския терен. По правило може да се комбинира с Канелата, която стимулира интелекта, ама къде ти Канела сред нашите мерудии.

Внимавайте. Ако решите да сготвите нещо по-сериозно с Ванилия, направо ще съсипете манджата.

Като говорим за дозировка, с най-фини дози трябва да се ползва Шафранът. Няма да се учудите, че и той е древен. Расте както в наше ляво, така и във ваше дясно. Ароматът му е доста креслив и не ви оставя на мира, докато не постигне своето. Обича да е център на внимание. Подправя само изискани ястия, макар често да му се налага да влиза в масовката. Колкото и да внимавате, можете да се вапцате с това нещо. Овладеете ли този риск, ползвайте по предписание.

Родната политическа кухня безспорно е силно повлияна от Кимиона. Колкото и бутиков да изглежда днес, той е известен с това, че увеличава апетита. Сериозна подправка, която влиза в много комбинации, но вече не е така масова, както преди години. Кимионът по презумпция си седи в дясната част на лавицата, за предпочитане – в синьо бурканче. Придава консервативен акцент на националното меню.

Десетки, дори стотици кюфтета са това, което са, благодарение на Кимиона. Те обаче забравят това и никак не обичат да им се припомня. Затова пък са готови обилно да се поръсят със Шарена сол, наричана още Коалиционна. Тя може да съдържа каквото ви се намира в момента – Сминдух, Чубрица, Червен пипер и всякакви най-добри намерения. Е, точно добрите намерения са Солта на всичките ни манджи. Винаги и навсякъде е тя и нищо не става без нея.

Червеният пипер също се смята за нещо общодостъпно. Нарича себе си най-демократичната подправка и се прави на близък до народните маси. Не че не е, но спецификата му понякога буди подозрения. Добива се, както знаем, от червени чушки. Само че като е смлян, не се знае дали вътре няма и други примеси. Подозренията владеят както ползвателите му, така и самия него. Въпреки това всеки готвач знае колко са вкусни бобът и лещата, ако се подправят със запържена в Червен пипер Лукова глава – каквато и да е тя.

Покрай Червения пипер виреят всякакви по-бледочервени подправки, както и съвсем зелени Магданози и Копъри. Тяхната употреба дотолкова ги е банализирала, че ароматът им почти не се долавя – нито вляво на кухнята, нито из чекмеджетата. Наричат ги със събирателното име На всяка манджа мерудии и не са далеч от истината.

Шекера го знаем от деца – нарича се още Захар. Той се комбинира прекрасно с какво ли не, където и да погледнеш – все ще го откриеш. Неговата роля се описва от някои като непреходна. Други кулинари пък смятат, че цялата привидна сладост на прехода всъщност е една Шекериада. Със сигурност води до пристрастяване, затова само правилната му дозировка прави употребата му здравословна. Не се ползва никога със свинско, макар че знае ли човек…

Черният пипер по презумпция неистово мрази Шекера. Той обаче е черен само на вид. Не че не е лют. Ох, лют е и още как! Но цялата му лютевина може да се изтърпи много лесно, ако не се поема сутрин на гладно. Иначе става за всяка манджа, с изключение на крем-карамел. Всъщност Черният пипер е съвършено бял, когато му падне обвивката. Освен това, докато стане черен, минава през зелено и червено. Обаче в наши условия шаренията го дразни и хич не обича ляво, розово и сладко.

Готов е да се съчетае с други подправки, но поради лютевината си не е най-желан при направа на Шарена сол (наричана още Коалиционна). За нея предпочитана съставка си остава Чубрицата. В българските условия Чубрица може да се набере почти навсякъде – по общински баири, корпоративни ливади и даже в междублокови градини.

Чубрица си имаме в изобилие и при всеки нов мандат тя дава всичко от себе си за овладяване на бройки, места и постове. Може би именно благодарение на нея родната политическа кухня има онзи аромат, който ни връща на село – поне понякога и поне за малко.

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата