Доц. Димитров: На каквото възпиташ човека, на това можеш да разчиташ

Доц. Димитър Димитров e роден през 1943 г. в София. Завършва Духовна семинария в Черепиш и Духовна академия (сега Богословски факултет на Софийския университет). Специализира диригентство в редица престижни музикални академии у нас и в чужбина. Преподавател по църковна музика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 35 г. главен диригент на смесения хор при катедралата „Св. Александър Невски” и един от основателите на мъжкия ансамбъл „Св. Йоан Кукузел”, чийто ръководител е 45 години. Брат e на българския патриарх Неофит.
АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ по повод лансираната от него преди дни теза за обучение на българските деца по вероучение.

– Доц. Димитров, вие сте от религиозно семейство. От там ли дойде идеята, че българските деца имат нужда от вероучение днес?
– Майка ми и баща ми са изучавали вярата си. Ние с брат ми също – дори не мога да си помисля какво би излязло от нас, ако не бяха Семинарията и Духовната академия. Поводът е друг: преди 4-5 години попаднах на дипломата на цар Борис III, в един сборник с вещи на царското семейство. Там е снимано свидетелството му за 4-ти клас. Документът не е направен за него, а е на бланка на тогавашното Министерство на просветата. Впечатли ме, че на първо място сред предметите стои Закон Божий (така тогава се е наричало вероучението). На второ – нравоучение, следва – български, писане, четене, ръчен труд … И на 8-о място беше църковнославянският език. Въпреки тази програма училищата са били светски. Сега противниците на вероучението в училище смятат, че училището ще изгуби светския си характер. Това не би могло да стане. Религиозното образование е в семинариите – средните духовни училища в страната, в София и в Пловдив.
– Какво би променило вероучението?
– Човек се ражда, без да има информация за нищо. Съзнанието на детето е tabula rasa („чиста дъска”) и животът налага своя отпечатък. Както го възпиташ, на това можеш да разчиташ. Най-малкото вероучението ще остави у децата и юношите една богата духовна култура. Не може период от 45 г. на върл и войнстващ атеизъм да няма отражение и да искаме възпитанието да се промени от само себе си. По-голямата част от онези, които са по върховете днес, са възпитаници на този атеизъм и затова не смеят да помислят за връщане на вероучението в училищата. А то е полезно, защото възпитава християнски ценности в самите подрастващи. Като пораснат, това ще са морални хора – няма да има тази жестокост и агресия. Моралът е много важен – това е основата. В Семинарията предметът в началните класове се наричаше благонравие. Той култивира други ценности. Ако сегашните политици и министри имаха вярата, страх от Бога и срам от хората, много неща щяха да бъдат преосмислени, а други нямаше да се случват на практика.
– Религията в училище обаче означава и изучаване на ислям?
– Хубаво – нека всички изучават своята религия. Лошото е, че въпросът се политизира. Най-важното, което трябва да знаем, е, че България е православна страна още от създаването си. Това е обликът ни пред съвременния свят. Винаги е имало и други деноминации – страната ни никога не е била „чиста“. Имали сме и цигани, и турци, и арменци – всякакви. Но ние сме православни, с официален език – българският. Не може да говориш турски, а да не знаеш български. Изучавай другия език, ако искаш, няма нищо лошо. Но щом живееш в България, трябва да знаеш езика й. Отиваш в Германия – трябва да знаеш немски, в САЩ – английски… И това е, за да направиш комуникация, да се разбираш с хората.
– Какво е брат ви да е патриарх?
– Нищо не се е променило между нас. Само дето журналистите ме търсят по-често, за да разговаряме за него. А аз не зная много за днешния му ден, защото не се виждаме често. Чуваме се предимно по телефона, както и преди.
– Как ви се струва животът днес? И кое остава най-важното за обществото?
– Не съм е занимавал никога с политика. Здравето и образованието са най-важните неща, на които трябва да заложим. Магистралите са си магистрали – хубаво нещо, нямам нищо против. Но нека да не се изоставя другото. „Първо да осигурим средства за живот, а след това да философстваме”, казва древната мъдрост. А ние правим обратното. Тези, които приказват много, са се осигурили, надмогнали са ежедневието си. Къде са народните пари? При философите!

Интервю на Яна ИВАНОВА