Мадлен Алгафари: Когато ученикът има проблем, значи родителите имат проблем

Мадлен Алгафари е завършила психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и психотерапия в неорайхианската психотерапевтична школа на Валдо Бернаскони в Швейцария. В момента работи като психотерапевт.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с нея по повод работата й в кампанията „Училище за родители”, която тази година дискутира темата деца и алкохол. Според изследване става ясно, че България се нарежда на челни позиции заедно с Чехия, Белгия и Германия по употреба на бира – над 60%, при лица под 18 години.

– Г-жо Алгафари, опитването на алкохол не е ли част от израстването и не го ли абсолютизираме като зло?

– Ако е в една безобидна версия, в която на децата им е станало лошо и са видели сами, че това не е добро, ОК. Работата е там, че трудно могат да усетят къде е мярката, при условие че им липсва информация и все още не е структурирана ценностната им системи.

– До каква степен средата в училище и в приятелската компания определя интереса към алкохола?

– Средата може да бъде повод и да отключи този интерес, ако почвата, която съм създала като родител е подходяща. Ако аз съм изградила правилната почва, дори средата да е неадекватна, няма да отключи зависимост.

– Има ли разлика в пиенето на младите хора от бедни и от богати семейства?

– Предполага се, че хората с по-нисък социален статус имат по-високи нива на тревожност и депресивитет и търсят алкохола като антидепресант. От друга страна, хората с по-висок социален статус имат нужда от допълнителен стимулант за удоволствие, тъй като има някакъв елемент на презадоволеност и като криворазбран критерий „Виж ме колко съм велик и какво мога да си позволя”. Мотивът е различен, но вредата е една и съща – черният дроб на бедния и богатия еднакво не може да разгражда алкохола.

– Има родители, които са склонни децата им да опитат алкохол у дома, за да знаят за какво става въпрос.

– Това е философията: опит за хигиена на пиенето. Нещо от типа – пий скъп алкохол, за да не попаднеш на менте. На този родител му липсва истинското знание какво става в детския организъм. В същност той е враг на детето си, а не му е приятел. Когато няма външни санкции – например държавата да наказва за продажба на алкохол на малолетни, тежестта пада на родителя.

Корените на пиенето не са в ученическа възраст – трябва да се види бременността на майката, първите години. Същинската превенция работи върху корена, а не върху последиците. Средата за израстване на децата е обща, важно е семейството. Алкохолът, дрогата, храната и компютърът са заместители на живите хора, които са недостъпни за децата. Вещите не ги нараняват и не ги изоставят. Затова когато едно дете има проблеми, значи родителите му имат проблем.

– Каква е ролята на бащата?

– В световен мащаб в последните години тече реабилитация на бащата в родителството. В тийнейджърската възраст той е външният свят, а мама е пристанът. Не е добре мама да е и доброто, и лошото ченге – това ражда тревожност у детето. При адекватно родителство е по-малка възможността да се стигне до алкохол. За съжаление по нашите географски ширини примерът с пиенето по-често идва от бащата. А трудно е да те санкционира баща, който се налива.

– Пушенето и алкохолът вървят заедно. Кое е по-трудно да се откаже?

– И двете носят специфични вреди. Но пушенето не се вижда така застрашително опасно като алкохолната кома например или алкохолна интоксикация, водеща до смърт. На пушенето се обръща по-малко внимание, по-трудно се разпознава като враг и затова по-трудно се отказва.

– Каква е правилната реакция, като видим група ученици с бутилки бира в ръка в градския транспорт?

– Първо си задайте въпроса: аз като родител направил ли съм нужното за моето дете. Това е личната отговорност. Тази среща е една подсещачка. Другата адекватна реакция е да се потърси диалог. Но този диалог не може да започне с размахване на пръст или с назидателна интонация. Влиза се през доверието към един тийнейджър. След това той сам може да осъзнае последиците.

– Защо родителите пропускат началото на пътя нанадолу?

– Защото не знаят. Много родители са на двете полярности – или на безхаберието и не знаят какво се случва с детето им или са цербери. Най-малка е частта на родителите, които имат време за диалог. Те имат авторитета да санкционират. Тийнейджърът с удоволствие чува санкцията от родител, спечелил уважението му. Същото е с учителите.

– Най-добрата превенция не е ли стриктното спазване на закона – забрана на продажбата на алкохол за деца?

– Със сигурност. Но психолозите работим с почвата, с индивидуалните човеци, които конституират организма държава. Работата с тях е за ранно осъзнаване, изграждане на ценности от морални знания – това е радикалният, сигурен път. Няма как да поникне кактус, ако сме сменили пясъка с чернозем.

Интервю на Яна ИВАНОВА