Първият резерват у нас – Силкосия, вече е на 80 г.

30 юни, 2013 07:34 | Денят, Пътешествия, Свободно време | Няма коментари

На 29.06.1933 г. с постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти се създава „строго охранителна държавна гора „Горна Еленица – Силкосия“ в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска. Първоначално площта му е 10 226 декара (1022,6 ха). В мотивите за решението е записано: „Поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище държавната гора „Горна Еленица – Силкосия“ се обявява за резерват, в който за в бъдеще се забранява всякакво ползване било от гората, било от пашата, било от дивеча, освен за научни цели и с предварително, специално разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти“.
Това е първият резерват в България и вече 80 години съхранява ценно растително и животинско богатство. Още през 1926 г. Българското ботаническо дружество предлага в Странджа да се създаде резерват. Силкосия е типичен представител на горско-дървесните съобщества на Странджа. Растителното богатство на Резерват „Силкосия“ е значително. Установено е (изследванията на Марков, Анчев и Пеев /1982 г.) наличие на 260 вида висши растения, разпределени в 63 семейства и 190 рода. От тях дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двегодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и придава висока стойност на защитената територия. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения.

Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis L.) и чисто източно букова гора с подлес от вечнозелени храсти с относителна първичност. По южните изложения на по-бедни почви се срещат сухоустойчиви формации от благун (Quercus frainetto ten) с пирен (Erica arborea).
Наред с представителите на средиземноморската флора тук се срещат евксински и понтийски видове, които придават неповторим вид на съобществата, като: странджанска зеленика (Rododendron ponticum), лъжник странджански дъб (Quercus hartwissiana), понтийско вълче лико (Daphne pontica L.), бетински синчец (Scilla bithinica), мушмула (Mespilus germanica), източен лопух (Trachystemon orientale L.), чашкова звъника (Hypercum calycium) и др.
В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги.

Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. По южните му склонове на по-бедни почви се срещат и изредени гори с пирен.
Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата.