„Съботни удоволствия“

19 юни, 2013 14:43 | Книги | Няма коментари

Само това, че книгата е написана от Алекзандър Маккол Смит и че е озаглавена “Съботни удоволствия” (издател е „Еднорог“), говори достатъчно за какъв тип четиво става дума.

Шотландският писател умее да придаде спокойствие и романтичност дори и на една на пръв поглед криминална история. Защото в книгата става дума за загадъчен случай – пациент умира, по всяка вероятност заради експерименталното лекарство, което му е дадено. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Но възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството. Дали лекарят не е несправедливо обвинен?

Това може да открие единствено Изабел Далхаузи. Но ако очаквате шеметно преследване на престъпници, екшън и множество убийства, значи никога не сте чели Алекзандър Маккол Смит.

Той ни поднася историята с типичния си стил, изпълнен с философски разсъждения, живописни описания и поетични прекъсвания. Това е книга, която трябва да се чете бавно, защото в нея са скрити много сентенции, които си заслужава да бъдат отбелязани; много етични въпроси, над които си заслужава да се замислим, много философски възгледи, които да ни обогатят.

А колкото до главната героиня – тя просто няма равна. Изабел е от тези хора (герои), които ви влизат под кожата и няма как да не я обикнете. На моменти може и да й се ядосате, защото тя сама се вкарва във всевъзможни морални дилеми, вечно се бърка в чуждите работи, оплита се в собствените си съмнения, прави гафове, отплесва се в разсъждения и най-вече: вечно прави от мухата слон и търси под вола теле. Но наистина няма как да не я обикнете. Тя е искрена, чувствителна, понякога наивна дори, въпреки че е неимоверно начетена, и в края на краищата пленителна.

Непоправимата Изабел Далхаузи отново се намесва в загадъчна история в желанието си да помогне – този път на лекар със съсипана кариера. Един човек умира, по всяка вероятност причината е приложеното ново лекарство. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Съпругата му, уверена, че мъжът й не носи вина за смъртта на пациента, моли Изабел за помощ. Не е изключено лекарят да е обвинен несправедливо, възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството.

Пастелната картина на живописния Единбург се изпъстря с постоянните морални дилеми на Изабел, свързани вече и с майчинството, и както винаги – с любовта и ревността. Водена от човечност, от вяра в красивото и в обикновените житейски радости, добросърдечната и любопитна редакторка на „Преглед на приложната етика” довежда търсенето до изненадващ финал.

Отзиви:

Алегзандър Маккол Смит е като повей на свеж въздух в понякога клаустрофобичния свят на криминалните романи… присмива се на условностите, отхвърля клишетата, опровергава предразсъдъците.

„Сънди Телеграф“