Министър Стоянович: Искам в бюджет 2014 да има повече пари за училищата по изкуство

7 юли, 2013 07:26 | Гост | Няма коментари

Министър Стоянович: Искам в бюджет 2014 да има повече пари за училищата по изкуство

Министърът на културата Петър Стоянович е завършил „Германистика“ в СУ и „Обща история“ и „История на Източна и Югоизточна Европа“ във Виенския университет.  Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил „Държавни науки“ в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“-Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Баща му Иван Стоянович (1930-1999) е кинокритик,  журналист и писател. Майка му е Ана (Ани) Бакалова (род. 1940), е театрална и филмова актриса.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси по повод първите му задачи като министър на културата в правителството на Пламен Орешарски.

– Г-н Стоянович, операта поиска морална подкрепа срещу вандализма на „Атака”. Как ще се нормализира занапред това трудно съжителство?

– Струпването на много хора около сградата във вечерните часове застрашаваше свободния достъп на зрителите до премиерата на спектакъла „Рейнско злато” на Вагнер  на 22 юни, затова предприех спешна среща с ръководството на СДВР, на Столичната община и на Операта. Получих пълно разбиране за незабавно осигуряване на възможност на всички почитатели на оперното изкуство да могат да видят спектаклите. Благодарен съм и на Столична община, и на МВР за съдействието. Имаше и разбиране от ръководството на „Атака”, чиито офиси са в сградата на Операта. Радвам се, че след моята намеса случаят  с непремерените действия на партийни симпатизанти беше разрешен бързо и премиерата, за която дойдоха ценители от цял свят и за която получихме толкова много хвалебствени думи, мина блестящо. Зад спектаклите от знаменитата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга” стои близо 4-годишен труд на творците и изпълнителите от Националната опера под ръководството на акад. Пламен Карталов.

Перперикон може да загуби крупна сума европейски пари, какво ще предприемете?

Опитваме с всички средства да направим така, че да не се загубят тези пари. Както знаете, фирмата, отстранена от конкурсната процедура по проекта за реставрация и консервация на Перперикон, обжалва решението в последния момент. Така значителната сума от 3.7 милиона лева може да бъде загубена, защото времето изтича. Получихме подкрепа и от проф. Николай Овчаров, и от кмета на Кърджали Хасан Азис, за което им благодаря. Водихме няколко разговора и се надявам жалбата да бъде оттеглена в името на националния интерес. Прекалено малки и бедни сме, за да си позволим да не вложим тези готови пари в недвижимото ни културно наследство. Перперикон има нужда от тези средства, за да се превърне в още по-атрактивна дестинация и за българи, и за чужденци.

 – Храм–паметникът „Александър Невски” се оказа с неизяснен статут. Имате ли план за действие и кога да очакваме решаване на този проблем?

–  Липсата на  акт за собственост на храм-паметника „Св. Александър Невски” е голям проблем, който прекалено дълго време е бил без решение и не търпи отлагане. Имах специална среща с патриарх Неофит на 12 юни т.г. и поех ангажимент този въпрос да бъде решен в кратки срокове. Още на следващия ден – 13 юни, информирах премиера Пламен Орешарски и колегите от правителството. Имаме план за действие, работна група вече се зае с въпроса. Има няколко възможности, две от които са работещи. Едната е храмът да се върне на държавата, след което да се прехвърли на Светия синод, а другата е актът за собственост да бъде издаден направо на Светия синод.

–  Малко се говори за училищата по изкуствата, а те развиват таланти. Ще има ли повече пари за тях?

– Към министерството на културата има 23 училища по изкуствата и по културата. Те са на делегирани бюджети за своите дейности, а държавата осигурява стипендии на талантливите деца. Иска ми се в бюджета за следващата година да има повече пари за нашите училища, но за момента ще се справим с това, което имаме.

– Какво се случва с културните ни центрове в чужбина, имаше скоро конкурси за директори, заеха ли се местата от подходящи хора?

– На този етап културните институти – част от тях, са пред конкурси за техните бъдещи директори. По-важното за мен е следното. С голяма част от директорите  аз вече съм в контакт, чел съм някои от техните годишни отчети. Въпросът е, че може би трябва да помислим за превръщането на тези хора в посланици на българската култура. Т.е. в областта на културата на мен ми се ще да вярвам, че заедно с външно министерство можем да ги превърнем наистина в пратеници, директни пратеници на българската духовност в съответната страна. Това означава, че за  конкурсите, които предстоят занапред, изискванията към тези хора би трябвало да бъдат допълнени и обогатени в този смисъл. Дейността им на място трябва да бъде интересна,  добре разписана, за да  вършат реална работа, да са на предния фронт, разбира се, съвместно с нашите дипломатически представителства.

Интервю на Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата