13 юли, 2013 09:01 | 
Боян Вълчев е доктор на филологическите науки, професор по съвременен български език, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Председател на Общото събрание на Факултета по славянски филологии на СУ. Председател на секция Филологически науки на Съюза на учените в България. Главен редактор на сп. „Език и литература“ (от 2005 г.).
Академика БГ/akademika.bg го потърси по повод предложението му да се раздели изучаваната в средното образование предметна област „Български език и литература“ на два отделни предмета.
– Проф. Вълчев, през септември 2009 г. Академика БГ организира първата дискусия за обучението по български език и литература. Сега тече втората онлайн дискусия. Посочете три неща, които трябва да се променят в обучението по БЕЛ.
– Първо: да се раздели предметната област на два напълно самостоятелни предмета с отделни учители, отделно и ненакърнимо време, отделен контрол.
Второ: Обучението по български език да се насочи към изграждане на писмени и устни речеви умения и да се изостави представата, че трябва да се преподава/овладява само описателно знание за езика.
Трето: Обучението по литература да не е някакъв размит и деформиран вид литературознание. Да се заложи на литературните произведения, а не на критически статии, предразполагащи към зазубряне на чужди мисли.
– Отговаря ли според вас МОН на очакванията на обществото за промени в развитието на образованието?
– Не съм убеден, че опитите на МОН за промяна отговарят на нуждите на живия живот сега. Необходима е истински нова концепция за средното училище. Това не може да се постигне с хората, които в момента работят върху програмите, учебниците и т. н., защото те имат в главите си досегашната рамка и няма да излязат извън нея. Трябва да има яснота какво да представлява абитуриентът след 12-годишно обучение. За постигането на този образ трябва да работят екипи от специалисти по отделните предмети, психолози, културолози, историци, педагози, логистици.
– Коя е причината сега да се повдигне въпросът за разделянето на българския език от литературата?
– Поради натоварената литературна програма сега учителите по правило не вземат предвидените часове по български език, а използват това време за литературни занимания. Т. е. няма нужда да се иска повече време за българския език, а просто да се създадат условия това време действително да се използва по предназначение. Разделянето на учителите пък ще доведе до изграждане на преподаватели по роден език. Така ще се развие и самата методика. Всяко ново предложение се посреща със скептицизъм – хората не желаят да излязат от установения мисловен, поведенски и професионален стереотип. И това е нормално. Но идеите ми получават и сериозна подкрепа.
– Езикът на учебниците не е ли твърде научен и тромав и кой според вас трябва да участва в изготвянето им?
– Да, езикът на учебниците не е език на учебници за средното училище. Изпълнен е с ненужна терминология. Има огромно количество знания, които не са характерни за средното училище. Те са „слезли“ от университета в гимназията и по-надолу, без това да е оправдано. Категоричен съм, че учебниците трябва да се правят само от учители – те са най-близо до учениците и до техните потребности. В екипите не трябва да участват преподаватели от университетите, защото с авторитета си те потискат учителите, които и досега участват в авторските екипи.
– Вашето мнение около „горещата тема“ с намаляване произведенията на Ботев в училище. Как децата да учат „нови“ автори като Христо Фотев, след като часовете по литература са определен брой?
– Забелязвате ли, че се вдигна шум само около литературата, въпреки че всекидневно се критикува състояние на речевата практика у нас на всички равнища! Когато говорим за промени, трябва да имаме предвид най-напред психическото и интелектуалното развитие на учениците и времето, с което разполагаме за дадения предмет. Литературата ни „набъбва“ непрекъснато. Сега вече нямаме само класиката, нито само произведенията до Втората световна война. Има много емблематични автори от изминалите десетилетия, които отсъстват от представените нови програми: Николай Хайтов, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Дамян Дамянов, Валери Петров, Павел Матев и т. н. Ясно е, че дори и класиката ще трябва да се посвие, за да може да се включат и по-съвременни автори. За мене специално беше учудващо, че в програмите са включени Виктор Пасков и Христо Фотев.
– Отразяват ли правилно знанията на ученици и студенти тестовете като изпитна форма?
– Смятам, че тестовете от затворен тип са добри в процеса на обучение, но сериозно изкривяват резултатите при изпита. Могат да се прилагат успешно при проверка на знания. Когато говорим обаче за езика, трябва да знаем, че на изпита трябва да се проверяват уменията. Сегашните тестове при зрелостните изпити не показват това.
– Тази година имаше грешка в тестовете по БЕЛ за зрелостниците. И не е за пръв път…
– От години следя матурата и многократно съм отправял критики към авторите и съставителите на изпитните задачи. Много от тестовете са с неправилно формулирани условия или са с толкова принизена трудност, че те реално не показват нищо. При създаването на банката от тестови задачи трябва стриктно да се спазват всички процедурни стъпки. Това засега не става. Дори често имам усещането, че тестовете са правени от аматьори, а не от специалисти. А това подкопава авторитета на цялата образователна система.
– Ваше е предложението матурата да е по-трудна. Защо?
– Матурата има две основни задачи: да стимулира учители и ученици за постигане на по-качествено образование и да показва обективно и реално резултатите от обучението. Само така матурата ще изпълни истинското си предназначение. Така е по света, така е било и у нас в миналото. Матурата трябва да е единствен „входен билет“ за университета. Така ще се прекъсне и порочната практика с кандидатстудентските изпити, които не са нищо друго освен източник за доходи от частни уроци и курсове и за дофинансиране на университетите. В момента матурата е само имитация, отбиване на номер. Затова тя дава аргументи на университетите да продължат с практиката за провеждане на кандидатстудентски изпити. За да сме наясно с порочността на тази система, трябва да си припомним факта, че местата за първокурсници в университетите от години са повече от действителните потенциални кандидат-студенти.
– Вие сте университетски преподавател и сигурно имате преки наблюдения върху неграмотността. Как са студентите?
– Неграмотността е толкова разпространена, че вече не я забелязваме. Погледнете само вестниците, книгите, рекламите, банерите по телевизионните програми, субтитрите на филмите, дори учебниците, надписите по фасадите. Да не говорим за милионите съобщения по врати на канцеларии, заведения, улични стълбове… И студентите не правят изключение. Трябва да сме наясно, че писмената грамотност се овладява в училището. След това вече е късно. Затова „ограмотяване“ в университетите е само безполезно усилие и загуба на време. И все пак искам да обърна внимание, че под „грамотност“ днес не бива да си представяме единствено писане според правописните и пунктуационните правила. Това е само една част от грамотността на днешния ден.
Интервю на Яна ИВАНОВА
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Петър М. коментира на 15 юли, 2013 г., 11:06 ч.
Страх ме хваща, като гледам нАучния капацитет на България. Хайка умопомрачени и измислени професори по нищото. Колко професори се нароиха след промените със закриването на ВАК – неграмотни, посредствени и тъпи. проф. ВД, МК-П, СК – рояк бандюги без разум, като тоя мазен „весел“ човечец.