Д-р Куртева: Все повече чужди студенти търсят обучение по български

10 август, 2013 08:21 | Гост | Няма коментари

Д-р Куртева: Все повече чужди студенти търсят обучение по български

Галина Куртева е преподавател по български език за чужденци в НБУ. Завършва българска и английска филология в СУ Св. Климент Охридски”.Дългогодишен преподавател по български език в СУ, ИЧС и НБУ. Има защитен докторат в Руската академия на науките, както и участие в международни и европейски проекти. С множество публикации и участия в конференции и конгреси в Германия, Русия, Полша, Италия, Португалия, Франция, Китай, работи и като експерт по български език в Пекин. Автор е на учебник по български език за чужденци “Здравейте”.

Академика БГ/akademika.bg я потърси по повод провеждащото се лятно училище по български език и култура, както и за да чуем мнението й по провежданата в сайта ни дискусия по БЕЛ.

Д-р Куртева, за поредна година НБУ провежда лятно училище по български език и култура за чужденци. Разкажете нещо повече за него.

– То е вече традиция и се осъществява в проверен в практиката и доказал вече ефективността си формат – две седмици аудиторни занятия в НБУ и една седмица Зелено училище. Учебната програма включваше обучение по българска граматика, лексика, слушане, говорене и четене, както и комуникация, практически упражнения, а също и езикова практика в естествена езикова среда. Интензивният курс – всеки ден по 6 часа, продължи 3 седмици. Освен учебни занятия той бе допълнен и от богата културна и социална програма – от различни аудиторни, културни и социални дейности.

Голям интерес бе проявен към Зеленото училище през последната седмица на курса. Тази година то се проведе в Трявна, което даде възможност курсистите да се запознаят с архитектурата  на града, с уникалната природа на Балкана. Учебната програма там също беше съпроводена с разнообразна културна програма, с много срещи с местни хора и екскурзии –Габрово, Търново.Учебната програма завърши на 3.08.2013 с полагането на финален писмен и устен изпит.

– Студенти от кои страни проявяват интерес към обучението и за какво ползват наученото тук?

– Тази година имаше курсисти от Италия, САЩ, Великобритания, Ирландия, Израел, Гърция, Кипър и Русия. Традиционно имаме участници ЕС – Великобритания, Холандия Австрия, Швейцария, Франция, Гърция, Полша, Германия, а също и от САЩ и Русия. Българският език не е като английския, интересът към него е породен от различни причини: професионални – бизнес, обучение; лични – приятели, смесени бракове, български корени; интерес към българската култура и фолклор и др. Много радостен е фактът, че много от тях изявиха желание да продължат обучението си и след приключване на училището.

– Вие сте един от авторите на излезлия през май нов учебник по български език за чужденци. С какво е различен от останалите?

– Учебникът е предназначен за широка аудитория учащи – студенти, курсисти и всички, които се интересуват от българския език. Предвижда се съдържанието да бъде усвоено  в рамките на 150 учебни часа. Методиката предполага работа с преподавател, но е възможно и  самостоятелно изучаване. Стремежът ни беше да създадем модерен европейски учебник, включващ както нашия дългогодишен преподавателски опит, така и съвременните тенденции в чуждоезиковото обучение, а също и да отговаря на  интересите на младите хора днес.

Кои са най-честите грешки при чужденците?

– Тук трябва да се има пред вид спецификата на българския език като чужд. От нашия екип беше създадена база данни на всички видове грешки. До известна степен видът на грешките зависи от езика на носителите му. Но има и такива,  които представляват трудност за почти всички: членуването, бройната форма, глаголната система, видът на глагола, миналите времена, въпросителните конструкции  и др.

– Академика.БГ провежда дискусия за програмите и обучението по българския език в училищата. Посочете три неща, които трябва да се променят в обучението по БЕЛ.

– От резултатите на студентите, които идват при нас след завършване на училище, се вижда, че нивото на обучение по български език е доста занижено. При някои от тях се наблюдава липса на елементарни знания, като например груби грешки при писане и големи трудности при изразяване. Мисля, че трябва да са обърне специално внимание на правописа и правоговора. А също и на граматиката – на усвояването на езиковите и граматични норми на българския език. Трябва да се работи за създаването на устойчиви езикови умения и обогатяване  на езика.

– Вървим ли към утвърждаването на английския език като  универсален език за комуникация?

– Човечеството винаги е имало нужда от универсален език за комуникация. През различни епохи по силата на икономически, политически и други причини ролята на “лингва франка” са изпълнявали различни езици например латинският или френският. Сега като такъв се налага английският. Това е обективен факт, който не бива да предизвиква безпокойство, ако съществува дългосрочна езикова стратегия за българския език, ако се полага достатъчно грижа за защита и съхраняване на чистотата и богатството му.

 Интервю на Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата