Проф. Николов: Младите може да задържим с добро образование и работа

20 август, 2013 00:33 | Гост | Няма коментари

Проф. Николов: Младите може да задържим с добро образование и работа

Проф. дмн Николай Николов работи в Института по математика и информатика в БАН. Той е зам.-председател на УС на Съюза на математиците в България и член на Изпълнителния съвет на фонд “Научни изследвания”. Съветник е на просветния министър проф. Анелия Клисарова по въпросите за науката и висшето образование. Ръководител на националния ни отбор по математика, който се върна с отличия от международната олимпиада в Колумбия.

Академика БГ/akademika.bg го потърси именно по повод получените от българските ученици три медала – един сребърен и два бронзови.

 – Проф. Николов, вие сте един от ръководителите на националния отбор по математика, който ни радва с успехите си. Достатъчно математика ли се учи в училище?

– Не – трябват повече часове. Виждам, че нещата, които трябва да се учат в по-ранен етап, се изместват по-нагоре. В момента се разработват нови програми с повече материал в училище – едва ли не по някои предмети ще стигнем ниво на първи курс студенти. Но няма как при математиката това да стане без повече часове. Веднага изниква въпросът: за сметка на какво? Аз съм радетел на въвеждането на задължителна матура по математика, макар и в по-лека форма. Матурите стават вход за все повече университети и това ще е повод за увеличаване на часовете по предмета.

– Как си обяснявате добрите резултати на младите в международни участия?

– Наистина имаме добри успехи по математика, но като цяло те намаляват. Няма как да е по друг начин, след като основата на пирамидата – ученици и преподаватели, се стеснява. Учениците имат други интереси, увличат се по други дисциплини; постигат по-лесно възлови резултати дори по трудните предмети като информатика, физика , химия. Подготовката за олимпиадата по математика е нещо почти професионално. От друга страна, качеството на учителите през последните години спада. Спада и интересът им към извънкласната форма по математика, една от причините е , че не са стимулирани достатъчно.

– Как може да задържим младите таланти у нас?

– Шансът е в повишаване качеството на преподавателския състав. Студентите не получават тук добро образование и предпочитат западните университети. Трябва да привлечем млади хора като преподаватели. Това ще задържи талантливите студенти. Немаловажно е подобряване на икономическия климат в страната –  завършващите трябва да вярват, че ще си намерят съответната работа. Не съм песимист относно задържането на младите у нас, но това няма да стане в близките години.

– Съветник сте на просветния министър проф.Клисарова по въпросите за науката и висшето образование. Кои са най-належащите промени?

– В науката и образованието най-належащо е да се преборим за вземем максимален дял от парите от оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.” Другото е промяна в Закона за развитие на академичния състав и в Закона за насърчаване на научните изследвания. Дали Законът за развитие на академичния състав трябва да бъде сменен изцяло, или да се промени духът му, ще видим, но целта е да се отсранят някои от нелицеприятните практики до момента. Законът за насърчаване на научните изследвания по-скоро е свързан с промени на научното финансиране в България. Вярвам, че ще се отделят повече пари за фундаментални научни изследвания – те сега са като сираче.

– Законът за академичния състав е увеличил 10 пъти броя на професорите според министър Клисарова. Добре ли е това?

– Очевидно не е. На много места професори станаха хора, които по стария закон едва ли биха помислили това. Тогава имаше определени национални стандарти и критерии. От друга страна ВУЗ си обезпечиха кадри, което не е лошо. Но професорите и докторите станаха прекалено много. Трябва да има един контролен орган – национална комисия, агенция или дирекция, която да спре част от недобрите тенденции, след което по естествен начин ще се урегулира бумът на професори и доктори.

– Вие сте за окрупняване броя на университетите, което ще доведе до по-качествено образование. Как да стане това, като непрекъснато се откриват нови ВУЗ-ове и филиали?

– По време на прехода броят на ВУЗ-овете се е увеличил повече от два пъти, но за последните години няма драстично нарастване. Окрупняване може да има при разумна политика на финансиране на висшето образование. Това няма да е лошо и за самите ВУЗ – ще се запази автономността им, но в една по-голяма структура. Сериозен е и въпросът с филиалите и дали те имат достатъчно кадрово обезпечаване. Някъде може да има нужда от тях, но тревожно е дали поднасят качествен образователен продукт.

Интервюто взе Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата