Проф. Василева: Университетите трябва да се научат да работят в конкурентна среда

30 септември, 2013 10:22 | Гост | 1 коментар

Проф. Василева: Университетите трябва да се научат да работят в конкурентна среда
Визитка:
Антоанета Василева е професор по Световно стопанство и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Декан е на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС.
Проф. Антоанета Василева завършва висшето си образование в УНСС, като придобива магистърска степен по Международни икономически отношения (1984), след което и докторска степен по Икономика (2000, България) и Бизнес администрация (2002, САЩ). Специализирала е международен мениджмънт и маркетинг в Instituto de Estudios Superiores de la Empresa – Барселона, City University Business School – Лондон и Asia-Pacific University – Япония. Антоанета Василева участва в редица национални и международни проекти за научно-изследователска дейност, за обучение на мениджъри, за трансфер на знания и иновации, като напр. българо-японски проект за „Развитие на управленски умения“, българо-италиански проект за „Партньорството университет-бизнес и обучението по икономика и мениджмънт“, българо-белгийски проект за „Европейски ангажимент за предприемачество“ и мн. др.
Проф. Василева има редица публикации в страната и в чужбина. Притежава богат практически опит в областта на международната търговска и инвестиционна дейност. Консултира български фирми по проблеми на международното сътрудничество, маркетинга, публично-частното партньорство и др.
 

Проф. Василева, катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ обяви две нови магистърски програми. Какви студенти очаквате за тях и ще има ли по-специфични критерии за прием?
Проф. А.Василева: Освен традиционните шест магистърски програми, катедра „МИО и бизнес“ предлага две нови – „Международен бизнес в  Интернет“ и съвместната програма с Нотингам Трент Юнивърсити по „Международен бизнес и мениджмънт“. Специфични критерии за прием няма, освен за „Международен бизнес и мениджмънт“ с преподаване на английски език. Кандидатите трябва да са завършили икономическа специалност на бакалавърско ниво, да владеят добре английски език и да положат изпит. Очакваме  студенти, отворени към света и с готовност за работа в междукултурна среда.
Освен със западни университети планира ли катедрата подобни партньорски програми с учебни заведения от Изтока – Китай, Япония или Русия?
Проф. А.Василева: Далечният Изток предлага много бизнес възможности. Ето защо интересът към партньорски програми с висши училища от региона датира отдавна. От 2005 г. „МИО и бизнес“ е една от основните катедри, които осигуряват обучението в съвместния българо-японски курс по „Глобален мениджмънт и лидерство“. Той се организира в резултат на българо-японски проект между Института за следдипломна квалификация към УНСС и Японската агенция за международно сътрудничество (JICA). В него участват японски и български преподаватели, обучени в Япония. Курсът е модулен, продължава един семестър и е форма на специализация, която олицетворява концепцията за учене през целия живот (lifelong learning). Новият курс по „Глобален мениджмънт и лидерство“ за тази учебна година започва на 19 октомври. Освен това се водят разговори с Toyo University, Токио, за подобен курс по „Публично-частно партньорство“. УНСС и катедра „МИО и бизнес“ са в процес на преговори и с Shanghai University of International Business and Economics (SUIBE), Китай, за съвместна магистърска програма.
Що се отнася до Русия, УНСС има подписани много договори за сътрудничество с руски университети. Факултет „Международна икономика и политика“ поддържа традиционно добри контакти с Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), Института по руски език “А.С.Пушкин“, имахме срещи с представители на Новосибирския държавен университет за работа по съвместни програми.
В момента е много модерно сред младежите да учат висше образование в чужбина. Защо според Вас се стигна до тази тенденция и как българските ВУЗ-ове (и специално УНСС) следва да променят своята политика?
Проф. А.Василева: Наистина има подобна тенденция, но не виждам нищо лошо в това. Представителите на новото поколение са глобални граждани и могат да избират къде да учат и работят. Що се отнася до придобиването на международен опит, програма „Еразъм“ дава възможност на нашите студенти да участват в програми за обмен в европейски университети. Но очевидно това не е достатъчно. Българските университети трябва непрекъснато да повишат своите конкурентни предимства. Да се научат да работят в новата конкурентна среда като подобряват качеството на продукта, който предлагат, да прилагат диференциран маркетингов подход към целевата си аудитория. Освен това завършването на определена специалност трябва да гарантира не само пазарна реализация, но и постигането на определен социален статус и финансово възнаграждение.

Необходима ли е целенасочена държавна политика към задържане на младите хора да учат в български висши училища, или това е проблем на всеки отделен университет?
Проф. А.Василева: Държавната политика следва да отразява потребностите от специалисти за определени приоритетни отрасли или сектори, важни за обществено-икономическото развитие на страната. Висшите училища, от своя страна, са призвани да следват потребностите на пазара и бързо да адаптират своя продукт (специалности, учебни планове, програми, форми на обучение) съобразно неговите изисквания.

Студенти са приемани всяка година с все по-нисък бал, включително и във водещи специалности. На какво се дължи това и има ли спад в предуниверситетската им подготовка?
Проф. А.Василева: За УНСС като цяло, за факултет „Международна икономика и политика“ и за катедра „МИО и бизнес“, това не е общовалидна тенденция. Има известен спад в предуниверситетската подготовка, но само в някои области. Моите наблюдения показват, че от дълги години значителна част от студентите са изключително мотивирани и подготвени, една малка част са с посредствени възможности, като някои от тях не знаят въобще защо са в университета. Т. е. тяхното решение да кандидатстват в една или друга специалност е повлияно от родители, приятели или друга референтна група, а не от техните интереси и интелектуален потенциал. Но удовлетворението да се работи със знаещи и можещи млади хора е изключително голямо.
Как катедрата работи с бизнеса? Имат ли студентите възможности за стаж в конкретни фирми?
Проф. А.Василева: Катедра „МИО и бизнес“ има дългогодишни традиции в партньорството си с бизнеса. Конкретните измерения на това партньорство са различни: например съвместна работа по линия на студентски практики и стажове, задаване на теми за магистърски тези, посещения на фирми, гост-лектори, които са изтъкнати професионалисти от реалния бизнес, политика и дипломация. В последно време отделяме специално внимание на съвместни проекти с бизнеса и неправителствените организации. Конкретен пример е проектът „Студентски практики”, съфинансиран от Европейския социален фонд, в който нашият университет е партньор на МОН.
Доста активна роля в тази връзка в чуждите университети играят Алумни организациите. Как става това в УНСС?
Проф. А.Василева: Факултет „Международна икономика и политика“ и катедра „МИО и бизнес“ следват университетската традиция да си сътрудничат с Алумни асоциации. Асоциацията на завършилите катедра „МИО и бизнес“ играе проактивна роля в апробирането на учебни планове и програми, организирането на кръгли маси и дискусии, срещи със студентите и студентските организации, участие в дните на кариерата и др. Имаме общи инициативи и с други подобни организации като Сдружението „ДЖАЙКА алумни в България“ и други академични мрежи.
Какво бихте пожелали на студентите си за новата учебна година?
Проф. А.Василева: Ще се позова на основното правило за успех, което следва Майкъл Блумбърг: „Трябва да свършите най-напред трудната работа, след това да надграждате.“ На всички студенти желая успех в това трудно начало!

Мирослав Иванов

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Ина коментира на 23 април, 2014 г., 08:21 ч.

    Напълно съм съгласна с изразеното мнение за университетите. Българските университети трябва да привличат децата на България. Добре е наистина младите хора да могат да работят и в чужбина, но ще бъде добре да се създадат условия и в България и им се предостави възможност да се развиват и у нас.