"Сблъсъкът на чистотата и нечистотата в българската култура и език" от д-р Калина Мичева-Пейчева - Академика

Лингвокултурологията и етнолингвистиката са нови филологически дисциплини, от края на ХХ в, с тънка граница помежду им. Лингвистичната проблематика в тях е насочена към поведението на човека, неговия език, култура, дейност, а това пък носи посланията на националкултурната характеристика на обществото, чиито представители са. Това е т.нар. „вътрешната форма на езика” като отражение на светогледа – теория, създадена от германския филолог, философ, лингвист и държавник Вилхелм фон Хумболт през ХІХ век.
В етнолингвистиката цялата човешка дейност се осмисля чрез опозициите добро – зло, видимо – невидимо, живот – смърт, сакрално – профанно, чисто – нечисто, свое – чуждо и тяхното съдържание.
Именно от тази гледна точка е интерпретирала материала Калина Мичева в книгата си Сблъсъкът на чистотата и нечистотата в българската култура и език. А хипотезата е, че най-съществено е съпоставянето между чисто–нечисто и сакрално–антисакрално.
Опозицията чист – нечист се изгражда с противопоставянето на лингвокултурните концепти – чистота и нечистота. Обвързва се най-близко с чистник или мръсник, очиствам или омърсявам, а в близки и по-отдалечените периферни зони с техните синоними – неизцапан, непорочен, девствен, безгрешен, праведен, божествен – за чист; мръсен, порочен, развратен, грешен, дяволски – за нечист. В периферията стоят лексеми с по-малка близост: здрав, нормален, бял – болен, луд, черен, крив. В народната култура са познати както термините чисто момиче, чист понеделник, мръсни дни, Погана неделя, нечиста жена, така и ритуалите за очистване, за духовно и телесно пречистване.
По произход мръсното е природно, стихийно, а чистото – социално, съзнателно. В конкретните си реализации нечистото е следствие от пропуск, невнимание, неспазване на определени културни норми, докато чистото е рационално, свидетелство за възпитаност и оформен характер. Основното съдържание на чисто-мръсно е свързано с признаците ред – безпорядък и по този начин с рационално – нерационално. Поради това чистото се съотнася с културата, с морала, възпитанието и обучението.
В изследването са анализирани и феномените от народната култура, които са резултат от представите за чист и нечист в езическата и християнската система. То отговаря на етнолингвистичния принцип, че езиковият материал се разглежда във връзка с етнографския и фолклорния в контекста на народната култура. Затова намираме обяснения за нечисти животни – невестулка, мишка, жаба, змия; нечистите същества (нави, дявол, дракус, демон и практикуваните очистителни обреди с чисти предмети, билки, хора; нечистите хора – несъвършените, различните: жените в цикъл, които водят полов живот, бременни, родилки, невенчана жена с мъж, хората с недъзи, леви хора (опозицията ляв – десен не се ограничава само до индивидите, а се отнася до целия познаваем свят, представяйки всичко ляво като магично, опасно и непознаваемо, а всичко дясно като земно, безопасно и познато. В този смисъл опозицията ляв–десен се свързва със семантичната опозиция нечист–чист, тъй като нещата, които противоречат на нормата или принадлежат на опасното, антисакралното, са нечисти. Левите творения са дяволски, десните – божествени.); нечисто време; нечисти места. Разгледани са и чистите: свети места, свети празници, светлина, ден, сирак.
Интересни са наблюденията върху чист-нечист в съвременната култура, възобновяването на редица християнски практики, рекламата в медиите – идеи за по-нататъшни публикации.