Проф. Статев: Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование

4 февруари, 2014 14:20 | PR сфера, Гост, Денят | Няма коментари

Проф. Статев: Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Завършва „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „К. Маркс“и по специалност „Математика“ в Софийския университет. От ноември 1980 г. работи Университета за национално и световно стопанство, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Членува в Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България, Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Демографската криза непрекъснато се задълбочава и кандидатстудентските кампании стават все по-проблемни за повечето висши училища. В същото време утвърждаваният от държавата прием на студенти е все по-голям от броя на кандидатите. Миналата година дори се стигна до абсурдното положение броят на местата в университетите да е почти два пъти по-голям от този на завършилите средно образование.

УНСС никога не е имал проблем със запълването на планираните места за прием, въпреки странните рейтинги, които се правят. Новото за тазгодишната ни кандидатстудентска кампания е директната комуникация със средното образование. Запознаваме бъдещите студенти с това, което ще получат като образователни услуги, с възможностите, които ще имат по време на следването – стажове и практики у нас и в чужбина, мобилност – обучение един или два семестъра по избор в близо 200 европейски университета, с които имаме договори, а от следващата година – и с университети в Русия и Украйна. Провеждаме национални конкурси и олимпиади по професионални направления, в които обучаваме студенти, и на първенците признаваме оценка „отличен“ 6.00 за участие в КСК, което означава, че те вече са наши студенти.

 –  Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– Традиционно голям е интересът към „Право“, където удвоихме приема преди година, към десетте бакалавърски специалности, в които обучението е изцяло на английски език, към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Бизнес икономика“, към специалностите „Журналистика и масмедии“ и „Медиа икономика“ и др.

–  С какво очаквате българските университети и специално УНСС да се преборят за най-успешните български младежи с чуждите висши училища?

– Нашият стремеж и основна цел е да привличаме най-умните и най-подготвените младежи. Споменах за активната политика на УНСС към завършващите средношколци. Освен това имаме много договори за сътрудничество между УНСС и елитни средни училища в София и страната. Наши преподаватели, служители и студенти им гостуват и представят УНСС, осъществяват жив контакт с бъдещите студенти, отговарят на въпроси. И обратно – абитуриентите ни гостуват и се запознават на място с учебните ни планове, материалната база, библиотеката, Тестовия център и др.

Силна страна на обучението в УНСС е преподаването на английски език в ОКС „бакалавър“ и последващата възможност за продължаване на образованието в трите ни съвместни магистърски програми с водещи европейски университети. Непрекъснато разрастващата се студентска мобилност дава възможност на нашите студенти да се убедят, че преподаването в УНСС не отстъпва на средноевропейското.

Интересен е фактът, че студентите, които се прехвърлят от УНСС в чужди университети, са по-малко от тези, които се връщат от чужбина, за да завършат образованието си в УНСС.

–  Често и студентите, и бизнесът искат повече практика. Има ли място в учебните програми на УНСС възможности за това?

– Всеки студент иска да апробира на практика наученото в университета, а бизнесът винаги предпочита специалисти с практически опит, придобит по време на следването. Никога не сме подценявали практическото обучение на студентите и то задължително присъства в учебните планове. Много силен тласък в развитието на този процес дава нашият Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който бизнесът и държавните институции набират студенти за стажове, практики и работа.

Всяка година провеждаме Дни на кариерата, по време на които в университета гостуват 50-те най-големи и авторитетни български и чуждестранни компании, които имат бизнес в България. В договорите, които сме подписали с държавни институции, с фирми и банки, задължително присъства осигуряването на стажантски програми за нашите студенти.

Важна роля има и мащабният проект „Студентски практики“, по който работим през тази учебна година. В него вече участваха над 2000 студенти. Очакваме до приключването му техният брой да достигне 4500. Надяваме се той ще продължи и през следващата учебна година и да се превърне в традиция.

–  Често ни предлагат прогнози на чужди икономисти за България. Не е ли по-добре да се доверяваме повече на българските учени в тази сфера?

– Практика е прогнози за българската икономика да правят и чуждестранни институции и чужди икономисти. Това показва значимостта на нашата сравнително малка национална икономика. Но имаме и достатъчно български учени, които работим за страната си. Както в университетите с икономически и управленски профил, така и в БАН, в редица неправителствени организации. Доверието към предлаганите икономически политики, прогнози и анализи не трябва да се основава на това откъде идват, а на степента на тяхната достоверност и приложимост, на тяхната ефективност.

–  Има ли според Вас достатъчно благоприятни условия за развитие на научния потенциал в сферата на икономиката?

– Условия има, но няма достатъчно финансов ресурс. Икономическите изследвания и научните разработки се базират основно на европейско финансиране. Парите, които държавният бюджет отделя за наука, са много малко – в условията на криза те бяха намалени близо три пъти и вече пета година стоят на това ниско ниво. Необходимо е научните изследвания в областта на икономиката да обслужват в по-голяма степен държавното управление и бизнеса.

 –  С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

–  Самото разкриване на тази оперативна програма е успех за българската наука. Макар и сравнително малко, тези средства ще имат своята роля в развитието на научните изследвания, в частност в областта на икономиката.

–  Често от средите на висшето образование се изказват препоръки към работещите в средното. Вие смятате ли, че българското училищно образование е на достатъчно добро ниво?

– Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование като цяло. Казвам като цяло, защото има не малко доказани елитни средни училища, които създават много добре подготвени младежи за вход в университетите.

В УНСС засега не признаваме матурата за „вход“ и продължаваме да проверяваме знанията на кандидат-студентите с приемни изпити. Нещо повече – приемаме документите само на тези от тях, които имат среден бал от дипломата „добър“. Надявам се, че не е далеч времето, когато оценките от средното образование ще бъдат гаранция за качеството на знанията.

Време е държавата да се замисли по един важен въпрос, който многократно е поставян, но засега не е решен. Става дума за най-ниско финансираните от държавата професионални направления „Педагогика”, „Икономика” и „Администрация и управление”. Държавната субсидия за един студент от тези направления е 693 лв. годишно. За сравнение – годишната издръжка на един гимназист е между 1200 и 1400 лв., т.е. два пъти повече. Не е нормално издръжката на бъдещите учители да е два пъти по-малка от тази на учениците. Същото е положението и със заплатите. А това са кадрите, които подготвят бъдещето на нацията.

–  В тази връзка, успяват ли преподавателите във висшите училища да бъдат на комуникационното ниво на младежите днес?

– Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии е голямо предизвикателство както към студентите, така и към преподавателите. В УНСС имаме онлайн връзка с пет световни бази данни в областите, в които обучаваме, с всички големи световни библиотеки, разполагаме с над половин милион тома специализирана литература. Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона.

Голяма част от изпитите, включително държавни, са в електронен формат – компютърът изпитва и поставя оценка. В два факултета се работи по пилотен проект с електронни изпитни протоколи и електронни главни книги за оценките на студентите.

Кандидат-студентите в УНСС могат да се явяват всеки месец на електронен тест. Нашите студенти получават със SMS оценките от изпитите, чрез системата WEB-студент могат да направят всички интересуващи ги справки, свързани със студентското им положение.

УНСС работи по проект за дистанционно обучение, в рамките на който бяха разработени 60 мултимедийни офлайн учебника и 60 мултимедийни онлайн учебника за специалностите „Икономика“ и „Бизнес администрация“, предназначени за студенти от ОКС “бакалавър” и за специалностите  “Счетоводство и контрол“, „Публични финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“ – предназначени за студенти от ОКС “магистър“. По тях през летния семестър на учебната 2013/2014 г. пилотно ще се обучават над 3 500 студенти от Центъра за дистанционно обучение в София, в РЦДО – Хасково и РЦДО – Пловдив.

Нашият университет е пълноправен участник в Европейската мрежа за дистанционно обучение, което ни дава възможност да обменяме опит и информация с университети от целия континент, да прилагаме най-добрите им практики.

– Трябва ли да могат висшите училища сами да определят мандатите на ректорите си, както предлагат депутати?

– Това е важен, но частен въпрос от голямата тема за академичната автономия, който има две измерения – продължителност на мандата в години и брой мандати. Моето убеждение е, че Общото събрание на всеки университет следва да определя това, защото то е законодателният орган, в който е представена цялата академична общност – преподаватели, студенти, докторанти, служители.

Нужна е по-голяма автономия и академична свобода – например всяко висше училище само да определя академичната структура, организация и форми на управление. А не както е сега – Законът за висше образование императивно да определя, че всяка катедра трябва да има минимум 7 преподаватели, а факултетът – най-малко 40. В редица случаи това пречи, а не помага. Или друг пример – сега според закона магистърското обучение може да се осъществява единствено и само от катедра. Но това води понякога до невъзможност в държавните университети да се правят междукатедрени и междуфакултетни магистърски програми. Това прави системата тромава, подвластна на формални правила, които спъват нейното приобщаване към новите реалности, лишава я от гъвкавост.

Затова е необходимо след публична дискусия, с участието на академичните среди и МОН, да се стигне до консенсус за разгръщане на академичната автономия, която ще даде не само права, но и отговорности на университетите, ще им даде възможност да реагират на новите предизвикателства, на потребностите на пазара на труда, на нуждите на държавата и бизнеса от висококвалифицирани кадри.

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата