Талантът

11 март, 2014 14:06 | Мнения | Няма коментари

Талантът

Михаил Григоров

През 80-те години на миналия век, идвайки на власт, Роналд Рейгън „вдигна мерника” на съветската система и в крайна сметка успя – тя рухна „без да гръмне една пушка”, независимо от колосалните ядрени арсенали и конвенционални оръжия, натрупани от двете страни на океана. Това стана на пръв поглед много просто. Неговите експерти му подготвиха един меморандум по темата само от страничка и половина. В този кратък текст имаше едно изречение, което стана причина да рухне една цяла система, наречена социалистическа и считана тогава  за непоклатима. Изречението гласеше: „Те не си уважават талантливите хора.” Краткият коментар на рейгъновите експерти е, че това задържа развитието на системата и тя трябва да бъде предизвикана в тази посока. И беше предизвикана чрез програмата „Звездни войни”, забраната на западноевропейските компании да продават високи технологии в социалистическите страни и така нататък. Стигна се дотам, да се купуват от западните магазини детски играчки, в които обаче имаше вложени електронни чипове, с които можеше да се управляват ракетни установки.
След промените сериозните хора очакваха, че от това ще се направят необходимите изводи и ситуацията ще се промени. Това обаче не стана и затова повече от 20 години сме свидетели на един мъчителен преход. Нещата продължават да се случват „въпреки това”, а не „благодарение на”. Разбира се има пробиви в това отношение, но те са по-скоро изключения, а не правило. Или са правило в големите западни компании, базирани у нас. Разликата в управлението на човешките ресурси в нашите и в западните фирми е поразителна и то не само в заплащането. А управлението на човешките ресурси(УЧР), което наследи някогашната Научна организация на труда(НОТ) трудно достига до съзнанието на много от родните ни работодатели и затова губим ценни кадри. И вътре и вън от страната. Никой не се интересува от факта, че за 100 години, откакто НОТ беше създадена от американския инженер Фредерик Тейлър, благодарение на нея в САЩ производителността се е увеличила 100 пъти.
За последствията от неприлагането на правилен подход към кадърните хора у нас има много примери  и те започнаха още непосредствено след промените. Електронен инженер остава без работа. Съпругата му – инженер химик продава вестници в кварталния павилион. Той се опитва да завърти една книжарничка, обаче не се получава. И накрая и двамата отлитат за САЩ.
Научен сътрудник в БАН, който години наред работи тихо и скромно, след промените е поканен на специализация в една американска лаборатория – той е физико-химик. Приятелите му от години са разбрали, че е гениален, но повече от това не случва. „Там” обаче бързо го „надушват” предлагат му да остане и той си  изтегля семейството. Сега идва в България само на гости.
Още един пример. Момиче на разведени родители завършва университета и си търси работа. Няма работа. Майката се чуди как да изхрани двете си деца, като на моменти стига дотам да събира охлюви. Дъщерята търси в интернет и намира работа в Лондон. В момента това момиче работи в Лондонското сити, в една от банките на Ротшилд, контролира стотици милиони долари, издържа цялото си семейство, а няма и трийсет години.
Такива работи.
А ние продължаваме да обръщаме гръб на талантливите хора. Продължаваме да се занимаваме с какво ли не, само не с това, което още утре може да тласне страната напред, да увеличи брутния вътрешен продукт и да ни направи равностойни в една невиждана досега глобална конкурентна среда. Бездарието се разхожда „на бял кон и посред бял ден”, говори по телевизията, изказва се по вестниците, хората реагират, както дойде, смятайки, че правят нещо добро. Само, че усилията отиват в неправилната посока. Вероятно е трудно да се разбере, че за всички натрупани проблеми има само една проста причина – незачитането на талантливия човек – неговата индивидуалност  и възможности.
Макар, че още преди много години Радой Ралин написа: „Като препускаме през века, да не изпускаме човека”. Той имаше предвид талантливия човек. Талантливите хора тласкат човечеството напред. Те променят света към добро, те правят откритията за хората, а след това други злоупотребяват с тях. Те печелят принадената стойност за най-богатите, които след това се затварят на един остров да решават съдбините на човечеството. Цивилизацията и културата са създадени от хора като Галилей, Коперник, Леонардо, Макс Планк, Рафаело и Достоевски, не от някой друг…
Има една забележителна особеност. България продължава да ражда много талантливи хора във всички области, но продължава и с лека ръка да ги пилее. Преди години къде на шега, къде наистина, в писателските среди се употребяваше една фраза: „Абе остави го, той е талантлив, сам ще се оправи, трябва да се помага на бездарниците”.
Защо никой досега не е казал:”Да помогнем на талантливия, за да помогнем и на себе си!”?

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата