Ангелина Караславова: Няма невъзможно в живота. Има само неопитани възможности!

Ако помолите Ангелина Караславова да ви се представи, тя ще ви каже, че фамилията й идва от известния писател Георги Караславов (автор на „Татул“ и „Снаха“), в чието семейство тя е снахата. И тъкмо, когато започнете да си представяте тежката съдба на героинята от книгата – Севда, тя започва да се смее и набързо разгонва тъмните сенки, които надвисват над разговора.

Ако трябва ние да ви разкажем за Ангелина Караславова, първото нещо, за което се сещаме, че тя е скъпоценност, останала за нас от времето на Златните години на сугестопедията в България. Защото госпожа Караславова е един от сътрудниците в Института по сугестология на професор д-р Лозанов, написала много учебници и научни трудове за Сугестопедията и методическото приложение на сугестологията в преподаването.

Госпожа Караславова проведе мaйсторски клас зa преподаватели – сугестопедагози към Център по класическа Сугестопедия „Алегро Виваче“ и разтвори вратите на Сугестопедията, такава каквато са я създали самият професор Лозанов заедно със своите сътрудници в Института. Предаде на своите млади последователи, колеги и най-вече приятели заветите на Доктора (както тя самата го нарича) и им позволи да се докоснат до Сугестопедията такава, каквато тя и нейните колеги биха искали да я видят в бъдещето.

Ето някои неща, които тя ни разказа за себе си, за Сугестопедията, за професор Лозанов:

Първият досег със Сугестопедията

Аз съм родена в София преди много години и първият ми допир до вълшебството на идеите на д-р Лозанов датират много отдавна – дори преди срещата ми с него през 1973 г. Може би това докосване до силата на изкуството като най-висшето внушение (или сугестия), датира още от детските ми години, когато моят баща ме е водил за ръчичка в Музикалния театър, където той работеше. Тогава за първи път съм се докоснала до тази магия.

А всъщност, за първи път имах честта да се доближа до гения на д-р Лозанов при завършването ми от Университета (английска филология) през 1973 г. , когато бях разпределена в един Научно-изследователски институт по Сугестология на ул. „Будапеща“ 9, заедно с една друга моя колежка от университета. Двечките прекрачихме един праг, в една къща, в един хубав двор. Това беше Института. Потропахме на една дебела врата и секретарката ни отвори и въведе в кабинета на Директора. Той имаше внушителен кабинет, с огромно бюро, с много книги и един необикновен човек. Първият ми спомен за него беше като за един млад Айнщайн – с буйна коса, стърчаща във всички посоки. Той се изправи от бюрото и каза “Седнете! Седнете!“. Аз бях момиче на 21-22 години, а това беше времето на мини полите, значи съм била с една 40-сантиметрова поличка. Подръпнах я надолу и седнах в едно дълбоко канапе. Той попита защо идваме и ние откровено признахме, че причината е, че сме разпределени тук. Той се засмя с една всезнайна усмивка, която само хора, които са се докоснали до д-р Лозанов могат да опишат. И ни каза: „Ами, започвайте да превеждате!“. И ние превеждахме няколко години много дебели книги, свързани с психологията, психиатрията, много научни разработки. Постепенно навлязохме в науката. Започнахме да посещаваме курсовете, които се водеха от наши колеги и се запознахме с много теоретични постановки. Започнах да правя дипломна работа към Института, който в последствие достигна над 100 човека – лекари, психиатри, психолози, физиолози на мозъка. Имаше и научен съвет и от външни професори. Това бе е един Институт на почит в цяла България и в целия свят.

Постепенно от наблюдател, започнах да водя курсове под ръководството на други колеги и самият д-р Лозанов. Малко преди мен, в института бе започнала работа Евелина Гатева. Тя водеше езикови курсове по италиански, беше оперна певица и именно тя привнесе тази красота на изкуството в Сугестопедията и с нейното появяване започна хуманната, хармонична, красиво осъзната страна на Сугестопедията като наука за разкриване на възможностите.

Доктор Лозанов

Между нас, колегите, говорим за д-р Лозанов като за (а дали не е и последен), но, при всички случаи, един ярък ренесансов лъч в нашето прагматично съвремие.

Сугестопедията във вашия живот

Начин на мислене. Начин на живот. От професия се превърна в моя съдба. И дори през годините, когато в Австрия не съм работила като сугестопедагог непрекъснато с д-р Лозанов и с Евелина, докато беше жива, сме били в тази безкрайна дълбочина на именно сугестопедичното развитие.

Сугестопедията не е статично явление, а е подход, който се развива и има различни периоди. Преживяването на всички тези период, съпричастието, привнасянето на личния принос в развитието на Сугестопедията (макар и мъничко) заедно с всички други колеги, е това, което е днес Сугестопедията за мен.

Значението на Сугестопедията за всички

Докосването до Сугестопедията е това, което я прави толкова значима не само за нас като сътрудници от екипа на д-р Лозанов, но и за всички хора. Защото всички имаме свой живот след работата. Имаме семейства, деца, свои грижи. Всички живеем в реалния свят. Но докосването до Сугестопедията ни прави и по-добри, по-хуманни, по-успешни, по-лесно започваме да се справяме с проблемите и с трудностите в живота си. Именно защото сме повярвали, че можем и че няма невъзможни неща. Няма невъзможно в живота! Има само неопитани възможности!

Сугестопедията по света и у нас

Сугестопедията, като метод на преподаване, никога не е изчезвала – нито от България, нито от чужбина. Тя винаги е съществувала. Това, че в определени години в България не е имало сугестопедични школи и училища се дължи на простия факт, че ние – сугестопедите от Института се разпиляхме след промените.

А още през 70-те години той имаше центрове, школи, последователи и научни университети в Русия, в Америка и навсякъде по света, които работеха по този метод и се развиваха. По ред стечения на обстоятелствата, в много страни по света, този процес на развитие се прекъсна. Всяка една от тези школи по света започна да адаптира сугестопедията като познания, към своите необходимости, както и в зависимост от необходимостите на времето. Онази действителност, в което е създадена сугестопедията не може да е същата като действителността през 2014 г. В тогавашния СССР се разви т. нар. когнитивно ориентирана сугестопедия – в нея преподавателят е големият авторитет. В САЩ се разви небезизвестната Super Learning методика, базирана на сугестопедията. И те признават, че бащата на науката е д-р Лозанов. Но те си направиха своя комерсиална методика, която използва много похвати от психотерапията, упражнения за дишане, йога елементи, което в края на краищата е тяхното виждане за времето и за техния начин на живот.

В Австрия постепенно заглъхна името на сугестопедията, тъй като дойдоха други комплексни методики, повечето от които се базират на сугестопедията или ползват елементи от нея. Една мулти-сензорна методика. Повечето методики са комплексни методики – използват най-доброто от много науки. Самият д-р Лозанов казваше: „Аз отворих вратите, показах пътя за развитие!“ Методиката също трябва да се развива.

Какви са Ви впечатленията от ентусиазма на младите сугестопеди тук в Алегро Виваче, където в продължение на две седмици обучавахте преподаватели?

Бях много щастлива, че имах възможността да реализирам това така наречено човешко обещание към д-р Лозанов, което в последните години да изпея, както му казвахме ние „лебедовата песен“. Именно да им предам научния подход, сериозната радостност в работата на всички прекрасни днес нови сугестопеди. С голямо вълнение искам да споделя, че това стана възможно с този проект за научен подход на „Алегро Виваче“ и персонално на г-н Пламен Натов. Ценя задълбочения подход, който имат колегите тук и желанието им да вложат артистизъм. За мен няма нищо лошо във външната показност, в перата и шапките, ако това е израз на личния натюрел, но това е само един инструмент, който съвсем не изчерпва сугестопедията. Сугестопедията е дълбочината и осъзнаването на тази сериозна радостност, което проповядваше д-р Лозанов. Не е веселието и смеха, а е осъзнатото, базиращо се на науката знание, на което можеш да се подпреш във всеки момент от работата си. Тук целият екип на „Алегро Виваче“ ме посрещна с въпроси „Защо? Защо се получава тази магия?“. Това не е магия. Това е дълбочината на науката сугестология. Това е оркестрацията, подреждането във методиката сугестопедия. Това е красотата на пътя. Може би не е толкова лесно – не е смях и закачки, но е пътят за развитие на сугестопедията и след нас.

Какво мечтаете да видите по отношение на сугестопедията в бъдеще?

Има една древна приказка: „Ако учителят може да създаде по-добри от него, значи той е бил добър учител. Ако д-р Лозанов е създал по-добри от него ученици, значи той е бил добър учител. Ако много малкото зрънце на моя принос към сугестопедията и опит да предам това, което знам и да покажа, че сугестологията е наука (а сугестопедията – методика), базираща се на познание, тези ученици, ако стане по-добри и я развиете още по-добре – това е бъдещето. Сугестопедията не бива да се заключва зад решетки и да се пази, тя трябва да се развива. Запаленият пламък в очите – не огънят, а това, което оставя след него – е това, което осветява бъдещето. Ако мога мъничко да допринеса за това общо наше дело, тогава д-р Лозанов и Евелина Гатева ще знаят, че са ви предали това познание.