Проф. Пламен Павлов: Отзвукът от Априлското въстание е невероятен

22 април, 2014 11:38 | Мнения | Няма коментари

Проф. Пламен Павлов: Отзвукът от Априлското въстание е невероятен

Отзвукът на Априлското въстание е невероятен. Това го прави на практика нещо уникално в нашата възрожденска история, тъй като по едни или други причини нашият национален въпрос не е достатъчно добре познат в тогавашния свят. Това се дължи на редица причини, включително и на това, че ние нямаме велика сила покровител, реално погледнато, независимо че Русия поведе война, която доведе до освобождението на част от българските земи, разбира се, не на всички български земи.

На практика дори и Русия е заинтригувана много повече от общохристиянски и общославянски цели – поне така е в кръга на пропагандата, а не толкова от съдбата конкретно на самите българи. Неслучайно и в тогавашната руска публицистика, журналистика най-често се говори за „южни славяни”. Разбира се, говори се вече много и за българи. По този начин аз по никакъв случай не искам да отричам ролята на Русия и въобще ролята на тези славянофили, на всички приятели на България, които действат в защита на въстанието.

Но ако тръгнем по линия на славянските страни, тъй като славизмът тогава е много силна линия, не по-малък и по-важен е отзвукът в Чехия, което на практика прави тази българска тема толкова болезнена, за въстанието и за търсенето на изход от безпътицата на Балканите, „Болният човек на Босфора”, както наричат тогава Османската империя. Чешката славянофилска интелигенция неслучайно пък заема много важно място и в самата Австро-Унгария и примерно едно от нещата, които може би до известна степен са случайни, но което има много силен отзвук, това е историята на Иречек.

„История на българите” на Константин Иречек излиза през 1876 г. на немски и това на практика отваря очите на една голяма част от тогавашния свят за това кои са българите, какви са – че не са някакъв загадъчен, неизвестен народ, а на практика България е една страна и нейният народ са с много древна и важна и за общовътрешноевропейски мащаб история. Не бива да забравяме и Чехия. И разбира се, вълна от протести зарива целия свят, тъй като на практика вече Европа живее в едни модерни времена, където хуманизмът, демокрацията са на изключително преден план. Това, разбира се, важи и за Русия.

Най-светлите умове на Русия, включително Фьодор Достоевки, Менделеев, Тургенев – едва ли трябва да изброявам много имена, тъй като те са известни на много българи, но на практика цветът на руската интелигенция, най-големите руски интелектуалци излизат мощно в подкрепа на българския народ. Това важи и за интелектуалците в цяла Европа. Достатъчно е да посочим името на Юго или пък да речем да посочим огромния морален авторитет на Гарибалди в Италия. Но може би малко известно е, че Априлското въстание има много силен отзвук в Ирландия, тъй като ирландският народ също се бори за своята независимост, макар и в несравнимо по-добри условия в сравнение с българите. Отвъд Океана, разбира се, има много мощна вълна и тук много голяма е заслугата на Макгахан и на други американски българофили. Чак до Нова Зеландия – даже в Нова Зеландия са събирани помощи за страдащите българи. Така че това е една огромна тема и тя на практика показва, че тези млади апостоли, така нареченият Гюргевки комитет – тези хора на възраст между 20 и 30 години като цяло, са имали много ясна визия какъв ще бъде ефектът от въстанието. Разбира се, много силен ефект има преминаването на Ботевата чета. То на практика даже в първите дни надминава по степен на разгласяване това, което става в самите не много омиротворени все още и недостъпни за анкетьорите райони на Четвърти окръг, където е най-силно въстанието.

Така че ефектът е много силен и това показва и променената обстановка и в България, пък и в Европа. Аз искам да обърна внимание, че преди Априлското въстание ние също имаме някои много големи въстания. Да речем през 1850 г. – така нареченото Видинско или Белоградчишко въстание, където участват 30 000 души. То по мащаби се доближава и се равнява на Априлското. Или да речем голямото Нишко въстание през 1841 г. Тогава също има анкетьори от Западна Европа – да речем Бланки, но ефектът е несравнимо по-слаб. Пък и европейската общественост тогава е заета до голяма степен със собствените си проблеми, в не много добра за нас българите ситуация.

В 1876 г. реално погледнато отзвукът е невероятен. Той, разбира се, се дължи преди всичко на героизма на самите въстаници и на това, че българският народ е показал, че не може да живее повече по този начин. Това може да се види много ясно и от българските вестници, и от отзвука на българите в целия свят, така че ефектът на въстанието и героизмът преди всичко, саможертвата на въстаниците са изиграли възлова роля в нашата модерна история.
Проф. Пламен Павлов е преподавател във ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий“. От 2003г. водещ на предаването „Час по България“ на телевизия СКАТ. Председател на Агенцията за българите в чужбина през периода 1998-2002.

Мнението е изразено в интервю за Агенция „Фокус“

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата