Проф. Людмил Георгиев: Гражданите не задаваме важните въпроси по време на избори

18 юни, 2014 09:46 | Гост | Няма коментари

Проф. Людмил Георгиев: Гражданите не задаваме важните въпроси по време на избори

Проф. д-р Людмил Георгиев има висше икономическо образование и докторантура по „Икономика и управление на териториалните системи“. Заместник-ректор от 1997 г., а от 2009 г. до 2012 г. е ректор на НБУ. От 2013 г. е зам.-ректор по научноизследователската и международна дейност. Чрез магистърската програма по Публична администрация в НБУ и дисциплината Регионална икономика в УНСС той е един от основателите на двете специалности в страната.  Притежава дипломи и сертификати от университетите:  Харвард, Джордж Таун, Вашингтонски, Калифорнийски политехнически, Южен Илинойс, Индиана, Виадрина-Франкфурт на Одер и др. Специализирал е също така в Комисията на Европейския съюз и в Националната фондация за научни изследвания – САЩ. 

– Проф. Георгиев, вие сте специалист по Публична администрация и Регионална политика на ЕС.  Може ли да се каже, че органите на местно самоуправление имат нужната тежест у нас?

– Разделям отговора си на две части.

Първо, българската публична администрация се разви значително през двадесетте и четири годините на полудемократичното ни развитие, и може да се каже, че цялостно не отстъпва на представата за европейска администрация. Доказателствата за това са: навлизането на специално образовани млади хора в сферата на местната и централна администрация, използването на съвременни технологии за обслужване на гражданите, висока степен на прозрачност на правилата и процедурите за използване на предлаганите услуги и др. Тоест, налице е висока технологичност на административните услуги. Именно нейното съществуване повлия положително и върху по-трудно променящата се част на административното обслужване– етиката и корупцията. От друга страна, зависимостта на администрацията от политическите лица в общината я прави пасивен изпълнител и активен пазител на работното си място.

Второ, Политическите институции на местното самоуправление каквито са кмета и общинския съвет, постигнаха по-висока образованост и по-голяма отговорност в действията си, съществено коригирани от гражданското общество,  неправителствените и професионалните организации. Доколкото съществуват фрапантни случаи на политическа некомпетентност и безотговорност, те се дължат на общите недостатъци на представителната демокрация. Конкретно за по-малките партии изборът на достатъчно достойни кандидати е възпрепятстван от недостатъчния им брой, а за големите партии – на недостатъчно критичен избор. От друга страна вина носим и ние гражданите, които не задаваме важните въпроси по време на избори, а разчитаме на чувствената преценка на кандидатите – да ги харесаме единствено като излъчване.

Медиите също са длъжници за формирането на по-висока тежест на местните органи за управление, тъй като не запознават гражданите с конкретните качества, които трябва да притежават кмета и общинските съветници за да бъдат професионално и достойно полезни за общинското развитие.

-Как оценявате политиката в България, насочена към регионите, води ли се тя по европейските стандарти? 

– Чисто технически статистическото и управленско развитие на регионите у нас е подчинено на европейските регламенти и стандарти и в този смисъл е налице старанието за постигане на съответствие с цялостната политика на ЕС.

От друга страна съществуват редица несъответствия. Например съвременното виждане за регионите е, че те представляват фундамента на икономическия и социален живот. Съвсем ясно е, че това становище не се споделя у нас-нито като дадените функции на регионите, нито като грижа за тяхното социално-икономическо хомогенизиране. В доскорошната т.н. Западна Европа съществува огромен резервоар от изследвания, документиращи как субнационалните региони са мобилизирани като политически територии в комплексна система на междинно (микро/макро) ниво на управление.

При създаването си през 1951г. като „Обединение за въглища и стомана Европейският съюз се регионализира на основата на индустриални,търговски и демографски фактори. В момента с увеличаваща се тежест са факторите свързани с културата,гражданското общество,сигурността и идентичността.

Впечатляващо е неразбирането у нас, включително и у настроени един срещу друг политически кръгове, че изграждането на развита инфраструктура (пътно-транспортни и съобщителни обекти) предхожда и предопределя качеството на индустриалното и търговско развитие. Продължаващата мощна емиграция към градовете и изоставянето на обработваемата земя ще направи цели региони лесна плячка на търсещи пространство селяни от други страни на ЕС, които с труда си върху наша земя ще захранят икономиката на външни за България пазари. Опитите направени у нас от испански предприемачи, които засяха в пловдивското поле чушки, които впоследствие изнесоха и продадоха, и на гърци, които засяха бамя в Хасковско и по същия начин я изнесоха печелившо, показват началото на такива модели на сезонна колонизация.

-Според Вас има лиизградена връзка между образованието на специалистите по публична администрацияв България и подготвеността им да работят след това в администрацията на държавата,като имаме предвид, че все повече се очаква тя да работи с европейскатаадминистрация и по стандартите на европейската администрация?  

– Представата на образователната ни система за това очакване е крайно повърхностна и несъвършена. Качеството на образованието на бъдещите европейски администратори преминава през готовността им да слушат лекции едновременно с българския и на други два основни европейски езика – английски и френски или английски и немски, за което университетите нямат готовност и капацитет. Това предполага много по-голяма активност и широта на програмата Еразъм и то в посока на гостуването на преподаватели от подобни страни, които да преподават терминологичните особеностите на европейския административен език и опасностите, които крие липсата на този вид образование. Давам ви следния пример: В Германия „Regierungsrat“ означава държавен служител (обикновено с университетско образование), който е в началото на кариерата си. В Лихтенщайн и Швейцария „Regierungsrat“ изразява най-високия ранг на политик – министър. Ако френски администратор работи с немски или с австрийски колеги, би се затруднил да дешифрира точната им позиция и да общува правилно с тях ако не е специално образован за това, тъй като в Германия генерален директор е „Ministerialdirector“, а в Австрия – „Seutionschef“. Баварски старши администратор не би разбрал ранга на френския „Charge de mission“ и може да предположи, че той е лице натоварено да отговаря за мисионерската дейност на църквата…

– Често завършилите студенти не се реализират по специалността, която са изучавали. Как според Вас може да се промени тази тенденция? 

– Най-напред трябва да се отговори коректно на въпроса дали всички студенти учат онова, което са мечтали да изучават или за част от тях е важно единствено да имат диплома за висше образование. От тази част не може непременно да се очаква да се реализират по специалността. Само добре мотивирани в избора си кандидат – студенти могат да се превърнат в старателни и учещи с любов студенти. Мотивацията за бъдещото висше образование са задължение на семейството и на различните училищни степени, където става проверката на интересите на бъдещите студенти. Това предполага повтарящи се във времето разговори на тази тема в които младият човек трябва да аргументира теоретично и практически желанието си. От значение е и планирането на приема в университетите по различните професионални направления, във връзка с перспективата за съществуващите работни места в бизнеса и администрацията.

– Бяхте ректор, а сега сте зам.–ректор по научноизследователската и международна дейност на най-големия частен университет в България, имате богат международен опит като изследовател. Какво показва Вашият опит – намират ли място български учени в световната научна общност и кои конкретни мерки биха могли да засилят участието ни в областта на хуманитарните и социалните науки?

– Микросистемите винаги отразяват макросистемата. В този смисъл науката ни е на това място на което е държавата ни според световните и европейски класации. Не може да сме най-бедната държава в Европейския съюз и същевременно да сме с най-развитата наука. Имаме много добри отделни учени, които са световно признати и същевременно са национално неразпознаваеми чрез заплащането на техния висш труд. Това ги поставя пред избор между националното им чувство и възможността да работят в най-благоприятните условия на материалната изследователска и интелектуална среда, непредлагани у нас, но изисквани от високата им квалификация.

– Кое е основното,което привлича чуждестранните студенти във Вашия университет? Според Вас защоизбират България и как можем да увеличим броя на привлечените „мозъци“?

-Това са два различни въпроса, които изискват отделен отговор.

НБУ е привлекателен за чуждестранните студенти с разнообразието си от специалности, с гъвкавостта си и с възможността да остават дълго в университета след лекции, обогатявайки се чрез многото художествено-творчески изяви предлагани от артистичната ни среда.

Що се касае до привличането на мозъци, виждането за това трябва да бъде разделено на две. Ако става дума за млади хора с видим потенциал, които ще се превърнат в „мозъци“ в български условия, за тях важи горното условие описано за чуждестранните студенти.

Ако се има предвид привличането на международни признати и утвърдени учени и специалисти, единствените две условия са високо заплащане и отлични условия за работа. Държавата ни не предлага тази комбинация и с това не е привлекателна за представители на световната наука и практика.

НБУ осъзнава важността и притежава средствата за правене на подобна политика и е изградил дългосрочна стратегия, нормативна база и стандарти за привличането на високо развити преподаватели и учени. Засега имаме известен успех в малко области като: психологията, когнитивната наука, семиотиката и др.

– Имате множество интересни изследвания и научни публикации, върху какво работите в момента?

– Интересувам се от причините за неосъществената все още висока европейска административната култура на политическата класа и на населението. На ролята на средното образование за нейното формиране. Изследвам отношенията на административната култура с чувствената фамилна култура на нас българите и възможностите за промяна. Занимава ме темата за окрупняването на общините  и необходимостта от значително намаляване на техния брой.

Изследвам възможностите за създаването на междудържавни региони за развитие в недалечното бъдеще.

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата