Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния
ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че
те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни
носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествените небесни сили,
а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди едно на друго
небеса.
Милан Кундера
Милан Кундера е роден в Чехословакия. От 1975 г. живее във Франция.
Автор е на „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“
(1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на
романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“
(1996), „Незнанието“ (2000).

11 юни, 2014 09:23 | 

Facebook
Twitter
Google+
