Павлина Върбанова: Доста хора поставят запетаята „по усет“

21 юли, 2014 09:00 | Гост, Денят | 3 коментара

Павлина Върбанова:  Доста хора поставят запетаята „по усет“

Павлина Върбанова е от хората, които се опитват да носят по няколко дини под една мишница. Работи като редактор и коректор, поддържа създадения от нея много важен сайт „Как се пише?“, страницата му във Facebook, личния си блог и ежедневно отговаря на всевъзможни езикови въпроси, които се задават на всевъзможни места в интернет. Интересува се от проблемите на съвременната езикова практика и норма.

– Кои са най-често допусканите грешки според Вас?

– Да започнем с пунктуационните, които рядко се коментират. Доста хора поставят запетаята “по усет”, а не въз основа на определени правила. Или пък въз основа на грешно усвоени правила, например: пред “че” винаги се пише запетая. Няма такова правило в българската пунктуация. Общото правило е, че запетаята се поставя на границата на простите изречения в състава на сложното, която много често минава пред съюза “че”. Но невинаги. Имаме и сложни съюзи – “макар че”, “въпреки че”, “при условие че”. Тогава запетаята трябва да се постави пред първата дума от съюза.
Друг проблемен пунктуационен знак са кавичките, които напоследък са изпаднали в немилост и доста от пишещите си ги спестяват. Обяснявам си го с това, че от една страна, те не са толкова важни за бързото възприемане на текста, колкото запетаите и точките, да речем, а от друга, са загуба на време – това са още два удара на клавиатурата. Аз също си ги спестявам понякога в Twitter, където ограничението от 140 знака за един туит те поставя пред избора: 2 букви или кавички? Няма как кавичките да спечелят, защото 2 букви винаги ще са натоварени с повече съдържание.
Веднъж обаче ми се случи да не разбера веднага един туит заради липсата на кавички и главна буква: “търся афиш на възвишение”. В първия момент се запитах защо на този човек му трябва афиш, разположен на високо място. След няколко секунди осъзнах, че става дума за театралната постановка “Възвишение” по едноименния роман на М. Русков. :)

В областта на граматиката много затруднения създават правилата за употреба на бройна форма при съществителните за нелица (предмети) и за мн.ч. при съществителните за лица: 10 прозореца, но десет учители. Все по-рядко се прави разграничение между именителните и винителните форми при местоименията кой – кого, някой – някого, никой – никого, особено в устната реч. Вече престанах да поправям дъщеря си, когато казва: “С кой ще се срещаш?”, “Знаеш ли кой видях днес?”, защото знам, че отпадането на падежните форми е необратим езиков процес, независимо дали нормата дълго време ще пренебрегва етапа, до който е стигнал.

– Какво най-много търсят потребителите във Вашия сайт kaksepishe.com?

– Едва ли ще изненадам някого с това, че една от двете най-четени статии в сайта е за употребата на пълния член, но съвсем неочаквано редом с нея е статията за именик/именник. Тя стана популярна благодарение най-вече на Facebook, защото много се споделя на имени дни. Слятото, полуслятото и разделното писане представляват проблем за много потребители и често ми задават въпроси, на които аз не мога да отговоря категорично. След 20 години практика като коректор и редактор все още не мога да бъда категорична, докато част от 124-те правила (толкова ги преброих) в този раздел оставят простор на субективната преценка – слели ли са се например “едро смлян” в една дума, или не?

– Мислите ли, че електронните книги ще изместят хартиените издания?

– Изцяло – надали това ще стане в близко бъдеще. И се съмнявам, че изобщо ще стане. Аз самата нямам електронен четец, нито таблет и предпочитам да чета художествена литература в хартиен вариант. Но когато ползвам справочници (главно речници), предпочитам те да са в електронен вид – на компютъра ми. Или в интернет. Така много по-бързо намирам нужната информация. Няма да се учудя, ако тиражите на хартиените справочни издания намалеят съществено.

Но проблемът би трябвало да вълнува най-вече издателите. За нас, читателите, е по-важно, че можем да избираме как да четем. И да четем. А после да осмисляме прочетеното.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. marin коментира на 22 юли, 2014 г., 18:35 ч.

    Правилото за пълния и непълния член трябва да се спазва. Проблемът с кавичките явно няма да бъде решен – всеки действа по усет. Кога се поставят и кога не – не е ясно за никого! А относно формите кой и кого вероятно наистина ще се стигне до отпадане на тези падежни форми!Но най-сериозният проблем е със слято, полуслято и разделно писане – щом коректор не може да се ориентира, какво остава за обикновения човек!

  2. дедо Въсо коментира на 23 юли, 2014 г., 14:36 ч.

    Koй ще ми каже, как да се изговаря: – Има ли някой?… или: – Има ли някого?

  3. Радосвет Банковски коментира на 4 август, 2017 г., 14:58 ч.

    За да станеш победител, трябва да си упорит (има ли запетая???)