„Апетит“–новата книга на издателство „Кръгозор“

29 юли, 2014 09:55 | PR сфера, Книги, Свободно време | Няма коментари

„Апетит“–новата книга на издателство „Кръгозор“

„Апетит” 

Кулинарна ненаситност, желание за власт, копнеж за любов – страст към живота.

Да откриеш един град, като го вкусиш, оближеш и изядеш, може да звучи ексцентрично, но е достатъчно чувствено. Това се случва с героя от романа „Апетит”, това ще се случи и с читателите. Филип Казан ни отвежда в Италианския ренесанс, в епохата на кулинарна ненаситност и пищна разточителност, на богатото на багри и форми ренесансово изкуство, но и на политически интриги и убийства. Разказва история за готвач, който живее изцяло чрез сетивата си и чрез голямата си любов, преодоляла време и пространство. „Исках да направя този роман колкото се може по-чувствен, споделя Казан. Мисля, че онези времена са преливали от страсти и сетивни наслади. Винаги виждаме епохата на Ренесанса през очите на художниците, но всъщност всичко по това време е процъфтявало – изкуството, живописта, музиката, науката – и кулинарията. Първите истински готварски книги са написани през ХV век, а мъж на име маестро Мартино де Комо на практика е първият готвач на знаменитостите. Един ден съвсем случайно се натъкнах на факта, че големият флорентински художник Фра Филипо Липи е бил син на касапин. И в известен смисъл романът „Апетит” се роди именно тогава, в онзи момент. Започнах да се питам – какво ли е да бъдеш художник, но да растеш в света на храната? И така, започнах да размишлявам – тук имаме човек, обречен от съдбата да бъде касапин, който обаче става художник. Ами ако обърнем обстоятелствата? Ами ако си представим готвач с очите и душата на художник? Ето как на бял свят се появи Нино”.

„Апетит” е триумф на енергията и цветовете, чрез които ренесансова Италия оживява пред очите ни. Филип Казан ни пренася във Флоренция през 1466 г.

Градът на сетивата –  плетеница от улици, алеи и тунели, работилнички, църкви и …гробища – една сложна паяжина, в която са уловени съдбите на хилядите жители на града. Тук всеки е обладан от страст. Нино Латини знае, че ако човек иска да оцелее, без да се изгуби напълно, трябва да изпитва страст към нещо. И любов…

Неговата дарба е да усеща вкуса на неща, които другите хора не могат да доловят. Всеки нюанс, всяка съставка оживяват на небцето му ярко като картина и той издига умението си до небивали висоти, създавайки екстравагантни и пищни ястия.  С върха на езика си усеща и възприема не само вкусове, а и цветове, форми, модели  и изображения на предмети и хора. Мъхът се превръща в тучна ливада, разлюляна от вятъра, а мраморът има вкуса на самия свят…

Неговият талант се оказва едновременно и шанс, и проклятие… Помага му да улови вкуса на любовта; сближава го с най-известните художници на Ренесанса като Леонардо да Винчи и Ботичели. А кулинарните му умения и работата му го свързват с важни фигури – Лоренцо де  Медичи и папата, което го замесва в политическите интриги на неговото време.

Любовта му към красивата Тесина Делмаца може да се окаже фатална за него: любовта, която го прогонва и която го връща в любимия му град…

Рецепти от ХV веквъзбуждат „Апетит”-а

Романът „Апетит” от Филип Казан изобилства от описания на различни ренесансови ястия – от селските манджи, които главният герой Нино знае от детството си, до фантастичните пиршества, които приготвя за богатите и влиятелни хора. Освен страстен почитател на историята на храната, писателят е и истински маниак на готвенето и е искал лично да пресъздаде повечето от ястията, които описва в романа си: „Аз имам гръцки корени и мисля, че любовта ми към храната е предадена от моята баба. Винаги съм бил нещо като „кулинарен археолог” – ако ям изумително ястие, искам да разбера откъде е и как е приготвено. Бях омагьосан от идеята да сготвя повечето от ястията, които описах в книгата си – направих всички, за които успях да намеря съставките. Не можах да отида до Бордо за минога например, тъй като беше прекалено далеч.

Исках моят герой Нино да върши и най-мръсна работа в кухнята, която и аз съм вършил в нашия ресторант, а не само да бъде изтънчен изследовател. Рязъл съм сепии и съм ги обезкостявал и стъргал и това е ужасно. Някои от месните рецепти бяха лесни за правене. На вкус не отговарят на представите ни за италианската храна, а по-скоро се усеща нещо като мароканско влияние – с много шафран и цитрусови аромати. Хубаво е, но неочаквано, продължава писателят.”

В романа „Апетит” се изследват и ренесансовите хранителни режими, защото Нино е натоварен от господаря си хипохондрик да състави специална диета за него. Всички видове храни са проучени и описани според качествата им и са класифицирани от горещи до студени и от влажни до сухи според наложената по онова време теория за четирите типа течности в тялото.

„Оцеляла е доста литература по темата, така че имаме добра представа какво точно са яли заможните хора, казва Филип.” Богатство от аромати, гледки и вкусове преливат от страница в страница в романа:

„Видях няколко парчета обикновено свинско, купчина свински черен дроб и малко було. Каренца очевидно бе ходила сутринта на пазар, защото забелязах пресни връзки бронзов копър, все още с цветовете, киселец и горчива маруля. Избрах копъра, излязох в малкия вътрешен двор и откъснах майорана, мащерка, мента и магданоз.

Реших да приготвя томачели, защото ги харесвах и защото бяха едно от онези пипкави, отнемащи много време ястия, в които можех да потъна изцяло и да забравя за себе си. И така, взех част от свинския дроб и го сложих да се вари, след което отрязах малко телешки бут. Каренца много обичаше мортадели, затова реших да приготвя специално за нея няколко с телешко. Сега накълцах на дребно телешкото заедно с част от мазнината му, добавих малко мас, поръсих сместа с магданоз, а после и с майорана. Междувременно черният дроб се беше сварил – изцедих го и го сложих в една купа. В сместа за мортаделата влязоха още шепа настъргано сирене пармиджано, малко настърган карамфил, канела и няколко стърготини шафран. Добавих още и един жълтък, а след това пъхнах пръстите си в хладната, хлъзгава купчинка и започнах да я меся внимателно. Когато сместа стана съвсем гладка и еднородна, започнах да приготвям от нея топчици с големината на яйце, увих всяка от тях в було и ги нанизах на шиш.

Докато мортаделите се печаха и цвъркаха над пламъците, аз взех изстиналия черен дроб, надробих го, добавих мляна панчета, малко настъргано пекорино, майорана, магданоз, стафиди, джинджифил, индийско орехче и черен пипер. Слепих ги с помощта на две яйца и започнах да оформям тази смес също в топчици, но по-малки от мортаделите. Увих и тези топчици в було, а след това ги сложих да се пържат в разтопената свинска мас.

След това ги разпределих в две големи чинии – едната за Каренца, другата за Филипо. Вуйчо ми буквално се влюби в тях – не спря да облизва пръсти…”

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата