– Смятате ли, че броят на кандидат-студентите за НАТФИЗ тази година ще надхвърли очакванията?
– Ще Ви отговоря по малко по-различен начин. Очаквам той да оправдае очакванията ни. Тоест, да бъдат толкова, колкото бяха и миналата година. Не знам дали знаете, последните 4-5 години, ние влязохме в една много лоша рамка на така наречените „малко родени бебета“ през 90-те години. Те сега стават студенти и навсякъде в България университетите имат проблеми. Ние, тъй като сме фокусиран университет, малък и насочен към хора, които искат само това да правят, не страдаме от този проблем. Миналата година също нямахме проблем. Надявам се и тази година да е така.
– Имате ли наблюдения върху набиращите все по-голяма популярност школи и уроци по актьорско майсторство, които имат за цел да подготвят кандидат-студентите за НАТФИЗ. Насочват или по-скоро дезориентират кандидат- актьорорите?
– Вижте, не мога да кажа, че има някаква нова вълна от кръжоци. Може би има хора, и то някои от тях наши колеги, които помагат на кандидат-студентите, подготвят ги, организират собствени курсове и т.н. Но най-сериозната подготовка, най-организирана и най-препоръчителната от нас, е, ако младите хора поискат, разбира се, трябва да се сетят малко по-рано, а не в деня на изпитите. Имаме организирани целогодишно действащи школи, които не са ориентирани само към кандидат-студентите, а към всякакви хора. Има и възрастни и такива, за които актьорството е хоби. Но тъй като се водят тези школи от наши преподаватели, много добри професори, ние сме доволни от резултатите, които постигат и виждаме, че една голяма част от студентите, които кандидатстват след това, са минали през тези школи. Тоест, те са получили една насока в работата си, което е много полезно.
– Бихте ли издали повече относно изискванията на тазгодишните преподаватели, които вземат класове?
– Вижте, при нас тези преподаватели, които взимат класове, това са актьорите. Не мога да ви кажа някакви специални изисквания. Те са различни хора. Професор Здравко Митков, той прави един тип театър. Проф. Маргарита Младенова, тя е ръководител на СФУМАТО-много специфичен театър. По различен начин работи с хората, със своите студенти. И двамата са много уважавани. Различен е проф. Румен Рачев, той взима куклен клас. Ясно е, той е строг, дисциплиниран. Студентите много го харесват. Както и всички други преподаватели. Трябва да ви кажа, че вече 66 години се опитваме да поддържаме различни по цвят преподаватели, за да могат студентите да си подберат с кой от тях им е най-интересно. Самите преподаватели, когато разговарят с бъдещите си възпитаниците, им подсказват кое би им било по-интересно. От друга страна е киното. Там нямаме художествени ръководители и работим на съвсем различен принцип. Опитваме всички преподаватели, които имаме, по някакъв начин да се превъртят и да минат през студентите, за да могат те да се докоснат до различен тип преподаване.
– Знаем, че конкретните преподаватели са интелектуалци с доказано изискан вкус, от кое е добре да избягат кандидат-студентите, за да не останат на коловозите на посредствеността?
– По време на кандидатстудентските изпити аз им пожелавам да бъдат спокойни и да дадат от себе си това, което смятат, че трябва да покажат. Най-страшното е един умен младеж, талантлив, да се появи на сцената, особено при специалност драма, и да не знае какво да каже. Случва се по някога. А от там нататък, ако имат късмета, ще им тръгне с преподавателите. Предполагам, че преподавателите ще им помогнат за развитието, да израснат, винаги става така.
– Остава ли критична кандидатстудентската комисия към отклоненията от правоговорната норма и намират ли студентите за необходимо условие това да говорят правилно?
– Вижте, за да може един човек да стане актьор, той наистина трябва да говори правилно български език. В началото ние приемаме всякакви студенти. И със силен диалект и с други грешки в говора. Някои грешки обаче са непоправими. Затова по време на кандидатстудентската кампания присъства наш специалист по техника на говора, който слуша. Тези преподаватели имат огромен опит. Слушайки, те подсказват: „Да, с това момиче или с това момче ще се поработи и ще се оправи.“ Случва се обаче и това, което го има като дефект, да е непоправимо, а е много важно. Можеш да бъдеш изключително интересен актьор, но ако имаш такъв дефект, просто не става.
– Бихте ли разказали нещо повече за успехите на Академията на родна и чужда земя през изминалата академична година?
– Успехите. Първо, като започнем с театралните актьори, вие ги виждате и по телевизия, навсякъде. Те се появяват по сцените, по сериалите. Един от нашите помощник-режисьори от драматичния театър се занимава само със това. Координира участието на студентите от 4 курс. В 4 курс ние даваме възможност на нашите студенти да участват на професионални сцени. През изминалата година те имаха толкова много участия, че специално ангажирахме един човек, който да следи всичко. Актьорите, особено добрите, веднага ги взимат навсякъде. Даже имаше миналата година един сериал по телевизията – „Къде е Маги?“ се казваше, и се шегувахме, когато питаха къде е Маги. Казвахме, че е на кандидатсудентски изпити, тъй като тя тогава постъпи при нас. Да не говорим за младите оператори, монтажисти. Те буквално в 3 курс вече са тръгнали да работят навсякъде. Младите ни режисьори също са много добре посрещани.
– Как ще коментирате реакцията на вашия колега Ивайло Христов, който отказа да взема своя Аскеер?
– Никак не мога да го коментирам. Ивайло Христов в момента решава, че моралните му принципи са различни от тези, които са били водещи при даването на наградите, и се отказва. Не искам да правя големи сравнения, но преди 30 години имаше също такъв случай с раздаването на Оскарите. Марлон Брандо тогава отказа Оскар и тя си имаше кауза. Така че нищо страшно няма, даже това според мен оцветява в интересен цвят годишните награди. Има всякакви хора, но пак повтарям, нищо страшно няма в това.
– Един въпрос, свързан с проф. Данаилов. Общественият дух е развълнуван дали любимецът на толкова поколения българи ще продължи с преподавателската си дейност?
– Тази година да, разбира се, тази година продължава. Студентите му са трети курс. Надявам се да има повече време, тъй като виждам, че е зает и с други дейности. Надявам се да има повече време, защото действително не е тайна, че студентите, които се записват в неговия курс, идват специално заради неговата личност. Аз напълно ги разбирам. Ако сега бях студент, и аз щях да искам да съм при него. Той е интересен човек, прекрасен майстор и въобще заразява студентите си по неподражаем начин.
– На финала на този разговор, остана ли нещо недоизказано от Ваша страна?
– Бих искал само да подчертая, че всички кандидат-студенти, които имат желание да се развиват в областта на изкуството–в киното, театъра, новите медии, са добре дошли при нас и нека да не се плашат. Да не се притесняват, че ние сме някаква особена институция, която е за богоизбрани, само за хора, които имат връзки. Няма такова нещо, ние преподавателите имаме най-голям интерес тук да идват талантливи момчета и момичета от всички краища на България. Нека да се опитат, да се подготвят, да дойдат. Да не се отчайват. Неслучайно сме сложили за мото на нашата кандидатстудентска кампания слогана „Следвай мечтите си“! Имаш ли мерак да станеш артист, режисьор, сценограф, аниматор, опитай се да го направиш.
Снимка: Личен архив
Въпросите зададе: Георги Вянев
Кика коментира на 30 септември, 2014 г., 21:48 ч.
Да говори правилно български – няма такава тъпотия! Няма по-голяма скука от това някой да се опитва да бъде говорещ речник. Всеки професионален лингвист знае, че няма човек, който да говори напълно в съответствие с книжовната норма. И не е необходимо. Необходимо е да бъдеш гъвкав в различните комуникативни ситуации – с връстниците си да говориш по един начин, с преподавателите – по друг и др. Затова в социолингвистиката говорят за „code switching“. Халачев, недей да се изказваш. Няма смисъл. Ясно е, че нямаш достатъчно кандидати за НАТФИЗ.