„Езикови справки“? Не, благодаря!

12 септември, 2014 13:41 | Мнения | 2 коментара

„Езикови справки“? Не, благодаря!

Ако си мислите, че можете да се скарате само с таксиметров шофьор или с продавачка на пазара, грешите. Можете много успешно да се скарате и с телефонен езиковед. Достатъчно е да позвъните на телефона за езикови справки и ще получите не само консултация по правопис, а и оценка за собствената си компетентност. Негативна, разбира се.

Колко души звънят на импулсния телефон 0900-12-230? Едва ли са хиляди.

Аз обаче се интересувам от правописа и се радвам, когато млади колеги го правят. От пет години заедно с шепа ентусиасти осъществяваме кампанията „Бъди грамотен“. Тестваме хора от всички възрасти и даваме награди за правилно писане, както и безплатни консултации.

Също така смятам, че когато се съмняваш в себе си, е по-добре да провериш, отколкото да се изложиш. И че не е срамно да попиташ този, когото намираш за по-компетентен от себе си. Точно на това уча и десетките стажанти, преминали през офиса на Академика БГ. В случая – да се консултират с телефона за езикови справки.

Поне до днес.

Защото от днес съм им го забранила.

Ето по каква причина.

В офиса възниква двоумение от правописно естество и стажантите звънят на импулсния телефон. Пак по моя заръка, разбира се. Представят се, питат учтиво. Отсреща някаква жена им обяснява, че правилото е от 1945 година и че не ни отива да не знаем такива елементарни неща, след като правим тестове за грамотност. И че трябва да пишем на тези тестове, че сме се консултирали с Института за български език при БАН. И че тя, госпожата отсреща, ще провери дали сме го направили.

Стажантката, родена през 90-те, онемява и се чуди с какво е предизвикала такава реакция.

Решавам да се обадя, за да се изясним. Съобщавам, че авторите на тестовете са различни от стажантите, които са звънили по телефона. Че тестовете си имат автори, които са достатъчно компетентни, част от тях са хабилитирани лица. И че ние за пет години пред повече от 30 000 души работим за имиджа на БАН, като се опитваме да разясняваме промените.

На нашите открити тестове винаги идват учители, които недоумяват защо се прави една или друга промяна в нормите. Над 90 процента от тези мои събеседници са ме молили да кажа на „онези от БАН“ да спрат с тези промени. Понякога ми носят последния речник и ми показват противоречията в него. Никога не съм си позволявала да кажа лоша дума за учените. Напротив, казвам на всички, че този институт е законодател в сферата на езика и че единствените меродавни източници на информация при езикови спорове са речникът на БАН и телефонът за езикови справки.

Съобщавам това на госпожата отсреща. Надявам се на извинение от нейна страна за това, че вместо справки дава оценки за нечия компетентност.

Уви, тя продължава да ми натяква, че не може да тестваме за грамотност и в същото време да питаме кое как се пише.

И изобщо не чува обяснението ми, че са й звънили стажанти, а тестовете се правят от съвсем други хора, които си имат имена и титли.

Отказва да си каже името. Не че има значение.

Има значение само фактът, че една малка случка като тази удря по имиджа на БАН, за който аз работя напълно безплатно в последните пет години. Както се вижда, не е трябвало да го правя.

Знам какво ще си кажете: „Гечева е яхнала метлата“. И ще сте много прави. Яхнала съм я.

От днес ще следя всичко, което този институт продуцира. Ще дам гласност на всяко мнение за неговата работа. Като начало каня всички учители по български език да кажат какво мислят за новия речник, както и за промените в изписването на една или друга дума.

Очаквайте, ще бъде интересно!

Евелина Гечева

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Борислав Георгиев коментира на 12 септември, 2014 г., 18:02 ч.

    Напълно Ви разбирам и Ви съчувствам.От името на бившите си колеги Ви се извинявам. Но не е ли добре да подемем кампания да се възстанови правописната комисия към МОН, каквато е била практиката до 1945 г.?

  2. БойкаБ коментира на 12 септември, 2014 г., 18:15 ч.

    Мога да ви разказвам до утре за щуротиите на онези, които вдигат телефона да отговарят, а и на онези, които им се обаждат да питат. НО ДОКАТО ТАЗИ СЕКЦИЯ, с извинение, РОВИ ПО КНИЖНИТЕ ТЕЛА, докато вие чакате на телефона при цени на розов разговор – мерсим за такава услуга, нема нужда! Да не говорим за тъпото нежелание на банския институт за БЪЛГАРСКИ ЕЗИК да пусне речниците си ОН ЛАЙН. Студентите (например от СУ) щяха да я свършат тази работа за 1 година максимум срещу няколко кредита за стаж. Да, ама не. „Ний сме великите. Как тъй ще ни четат ЛЕСНО речниците?!“ Пфу! Начело със старши лейтенант Мурдаров.