Нинко Кирилов: Невъзможно е писател в България да живее само от продажбите на книгата си

1 септември, 2014 09:00 | Гост | 1 коментар

Нинко Кирилов: Невъзможно е писател в България да живее само от продажбите на книгата си

Нинко Кирилов е съвременен български писател, тъкмо прескочил прага на 30те години от своя живот. Живее от писане на текстове. Създател е на литературния многоъгълник писателибезкниги, за който слуховете твърдят, че  е първото сериозно раздвижване в младите градски литературни среди от бързалитература насам.

–Кога започна да пишеш и как ?

– Започнах да пиша първо чертички, ченгелчета, после буквички, накрая – цели думи и изречения. Научих се да чета на около 5 и скоро след това прописах, не помня точно кога. Винаги ми е било интересно да разказвам истории, а е ясно, че такова умение, когато е умело овладяно и непретенциозно, разбира се, лесно те превръща в център на внимание. Всеки пишещ човек търси внимание и всеки, който твърди друго, лъже по някаква причина.

– Имаш ли мото?

– Не. Ако ми потрябва, крада си думите на Ивайло Нойзи Цветков: „Внимание към детайла“.

– Какво те вдъхновява?

– Не съм сигурен, че терминът за моя случай е „вдъхновение“, но най-често идеи ми идват от реалния живот, от случка на някой познат, както и при пореден прочит на любими книги. Историите са навсякъде – просто не трябва да губим сензитивността си или, по-лошо, да влезем в удобна роля, която да не ни позволява да напишем това или онова. Разбира се, за всеки писател този процес е различен, всеки си има трикове и методи, които се променят заедно с него с възрастта. Но ако не беше така, нямаше да е особено интересно, нали така?

И, разбира се, вдъхновява ме (ако мога да се изразя леко профански за случая) комуникацията с по-умни от мен хора. Това ми е доста ценно и се опитвам да не го пропускам. Как беше: ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая.

– Кое е любимото нещо, което си написал?

– Книгата ми „Двойници и животни“. А ако говорим в по-малък мащаб, разкази като „Ана“, „Внимание, вратите се затварят“, такива неща. Всеки нов разказ ми е любим, иначе никога няма да види бял свят. С възрастта и опита всеки си вдига сам летвата, така че ако текстове продължават да се появяват, явно поне той мисли, че задобрява. Иначе би спрял.

– Разкажи ни за писателибезкниги.

– Преди няколко години в едно интервю ме представиха като „писател без книга“, която формулировка беше вярна към момента. И ми хареса. Има немалко хора, които пишат на доста прилично ниво, а не смеят да се заявят, защото не са издавани. Така се появи писателибезкниги – платформа за автори без собствена книга, които изпращат текстове на мейл pisateibezknigi@gmail.com, аз чета всичко и отговарям на всеки честно. Получавам ужасно много халтура, но и качествени текстове, които влизат в четенията. Всеки одобрен участник получава чужд текст и чете него, а не свой, което не е чудо на чудесата някакво, както го представят много медии – колко било иновативно, а нормален cross reading. Аз самият вече не участвам с текстове в четенията, но продъжавам да правя селекцията за ужас на всички, които се надяваха, че с появата на моя книга нещата ще се променят. Търсеното ниво продължава да е високо, а голяма подкрепа получавам и от двама неиздавани автори – Боби Петров и Мария Куманова, които невинаги участват, но съумяват да ме укротят, когато нетърпимостта ми към посредствеността започне да се трансформира в насочен към някого гняв. Така че ето тук ще им благодаря.

– Мислиш ли да издадеш още книги в близкото бъдеще ?

– Когато отново напиша нещо качествено и достатъчно за нова книга, много е вероятно да го издам, да. Няколко издателства вече дебнат какво правя, така че компромиси няма как да има. Ще се чуе, като стане.

– Писател къща храни ли?

– Разбира се. Ако има и друга професия, която да му докарва доходи. Иначе разбирам въпроса ти и казвам директно – писател в България е почти невъзможно да живее само от продажбите на книгата си. Да се надяваме, че нещата все някога ще се променят.

В момента съм копирайтър в рекламна агенция. Иначе преди това – предимно с журналистика, бях главен редактор на няколко сайта, редактор на други, автор в трети. Общо взето все писане и креативно мислене, колкото и клиширано да звучи това.

Василена Попова

Снимка: Личен архив

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Жоро коментира на 1 септември, 2014 г., 17:03 ч.

    Пише се бързалитература – с малки букви и като една дума.