Проф. Ангел Петров: Технологиите не могат да бъдат виновни за „лошия” правопис

29 септември, 2014 15:30 | Гост | 2 коментара

Проф. Ангел Петров: Технологиите не могат да бъдат виновни за „лошия” правопис

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии, където е ръководител на Катедрата по методика. Научните му интереси са в областта на методиката на обучението по български език, на социолингвистиката, на дискурсния анализ (с оглед на обучението по български език), на оценяването чрез използване на тестови системи. Основните му публикации са по проблеми на обучението по български език с комуникативна ориентация, на дискурса и дискурсния анализ, на дискурсната компетентност на учениците, на техниките за изграждане на дискурс. Автор е на три монографии, на повече от 80 научни студии, статии и рецензии. Участва в авторски колективи за създаване на учебници и учебни помагала по български език за 5.-12. клас на СОУ, на сборници с тестове за ученици и за студенти. Съавтор е на действащите в момента програми по български език за 8.-12. клас на СОУ.

 

– Проф. Петров, какво според Вас трябва да се промени в училищното образование, за да се повишат знанията по български език?

– Съвременното състояние на обучението по български език в средното училище е такова, че почти целият образователен ресурс е ориентиран към овладяване именно на знания за родния език: за същността и предназначението на неговите единици, за спецификата на книжовните норми, за особеностите на текста като езиково и като комуникативно явление и пр. Такава ориентация, традиционна за нас, от години е в дисхармония с водещи тенденции в теорията и практиката на езиковото образование в европейски и в световен мащаб. Това, което не ни достига, е системен поглед върху средствата, с помощта на които лингвистичното познание се превръща в инструмент за развиване на комуникативни умения у учениците. За да се преодолеят дефицитите, е необходимо да се преосмислят базисни постановки в Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и в Учебните програми, като акцентът се постави върху дейностите, които подрастващите извършват с езика, когато се справят с конкретни житейски проблеми. Повече от 14 години чакаме образователното министерство да инициира въвеждането на такива промени.

– Има ли нужда от промяна в методиката на обучение и ако отговорът е „да“ – каква?

– Въпросът е реторичен. Методиката на обучението по български език е наука, която е призвана да анализира спецификата на съвременния образователен контекст, тя се опира на водещи постижения в науките за езика и за образованието и конструира функционални методически системи, които съдействат за повишаване ефективността на езиковото обучение. Като се има предвид колко динамични са днес социокултурните и образователните процеси, методиката може да се определи като наука в процес на развитие. В практически план това означава, че днешната училищна практика има нужда от повече методически изследвания, които са насочени преди всичко към моделиране на една образователна парадигма, осигуряваща ефективно усъвършенстване на комуникативната компетентност на младата личност.

– Достатъчен ли е броят часове по български език?

– Всеки учител по български език и литература ще отговори отрицателно на този въпрос. Часовете никога не са достатъчно, но нека сме реалисти: за да се увеличи техният брой, налага се да се отнемат часове от друг учебен предмет, а това е трудно постижимо. По-скоро трябва да разсъждаваме  в посоката на по-функционалното използване на наличните часове. Те да се уплътняват със смислени и полезни за учениците дейности, които при работата с езика могат да бъдат и доста интересни, ако са насочени към решаване на конкретни задачи – търсене на информация във връзка с любопитни теми, споделяне на становища относно житейски ситуации, дискутиране по въпроси, които имат разнопосочни отговори, прилагане на сведения от прочетени текстове при справяне с проблеми от действителността и пр.

– Трябва ли да се отдели обучението по литература от това по български език? Някои учители настояват за това.

– Не съм привърженик на тази идея. По света има образователни системи, при които езиковото и литературното обучение се осъществяват в рамките на два независими един от друг учебни предмета. Запознат съм и със случаи, при които учебният предметът е само един – „Роден език”, а обучението по литература е модул, наречен най-често „Общуване с художествени текстове”. Традиционният български модел (въпреки някои свои несъвършенства) според мен дава чудесни възможности учителят да работи комплексно за развиване на езиковата и на литературната компетентност на учениците, като на практика превръща уроците по български език и литература в часове по словесност.

– Смятате ли, че БАН твърде често прави промени в книжовните норми?

– Езиковедите от БАН са призвани да следят за настъпващи промени в употребата на българския език и да реагират, когато иновациите започнат да доминират в речевата практика на широки обществени среди. Това е тяхна основна професионална задача. Проблемът според мен е по-скоро от друго естество. При регистрирането на настъпилите езикови промени в нормативен план да не се допускат неясноти и дори понякога противоречия, които съвсем основателно предизвикват негативни реакции от страна на университетски преподаватели, учители, родители, ученици.

– Имат ли вина технологиите за лошия правопис на децата и могат ли технологиите да бъдат полезни?

– Технологиите не могат да бъдат виновни за „лошия” правопис на децата. За ниската им правописна и пунктуационна култура са отговорни други фактори: слабата мотивация да си грамотен на мнозинството български ученици; формално свършената работа от някои учители на занятията по български език. В ръцете на опитен професионалист, обучен да използва ИКТ за постигане на образователни цели, такива средства могат да осигурят неподозирано високи нива на комуникативна компетентност.

– Имате ли препоръки към подготвената от МОН Стратегия за грамотността?

– Както е известно, данните от международни изследвания  върху функционалната грамотност на младите българи са тревожни. За да бъдат конкурентноспособни, българите се нуждаят от много по-високи нива на такава грамотност, а това може да стане факт, ако се предприемат радикални промени в системата на средното образование, вкл. в обучението по български език и литература. Конкретни мерки в тази посока набелязва документът, озаглавен „Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2012 г.). Четенето – ключът за повишаване на грамотността на нацията”. Практиката показва, че проектирани от експерти през годините промени (или опити за промени) в образователните ни политики най-често достигат до фазата на идеи, концепции, теоретични модели и под. Ентусиазмът за иновации, разработени в теоретичен план, постепенно „затихва” и от тях до педагогическата практика не достига почти нищо. Искрено се надявам, че съдбата на постановките от документа ще бъде различна.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Kiki коментира на 11 октомври, 2014 г., 10:38 ч.

    Виновните за ниската грамотност прехвърлят топката едни на други – тези, които са направили правописен речник, пълен с недомислици, твърдят, че всичко е наред с кодификацията и че виновно е образованието; обърканите учители в училище винят тези, които пишат речниците и учебниците; децата винят всички. Никой не поема отговорност. Няма нужда, защото правописът не ти носи социален и финансов успех. Само едни оценки ти осигурява в училище. Дори в университета си приет, без да владееш правописните и пунктуационните правила.

  2. Мария коментира на 12 октомври, 2014 г., 16:39 ч.

    Кики, виновни за ниската грамотност са единствено онези, които раздават дипломи – ясно, че е така. Разбирам юристите да не са съвсем грамотни, но филолозите да не са – ето това е за срам. А познавам преподаватели по български език (нямам предвид проф. Петров), които са типичен пример за неграмотници.