Георги Велев: Целта е да се изкара матурата, а не да се подготвят учениците за живота

Георги Велев е роден в гр. Казанлък. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е студии върху творчеството на Емилиян Станев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Достоевски, Шекспир. Автор е на книга за Христо Ботев: „Геният… премълчаното“ (1998), на сборника „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената“ (2003) и на изследването „Непрочетената Илиада“ (2010). В момента е преподавател по български език и литература в столичното 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“.

– Какво според Вас е нивото на средното образование в България?

– Както във всички сфери на обществения живот – здравеопазване, отбрана, култура и пр., така и в образованието действат самоунищожителни сили. Правилно би било да говорим не за образователна система, а за някакви нейни остатъци. Доказателство за липсата на образователна стратегия е, че всеки министър има своя концепция, съвсем различна от тази на предходния, а и рядко се случва някой да завърши мандата си. И всичко това се разиграва на фона на ниския престиж на науката и културата, на струящата отвсякъде пошлост. Когато попитам учениците си за името на жив български писател, без изключение не получам отговор. Не че няма такива, а защото те безпощадно са елиминирани от публичния живот. Златните зъби и бижутата на Азис са предпочитана пред писателските неволи медийна тема.

Мъждукащото състояние на науката и културата пряко влияе на качеството на учебниците. Един авторски учебник е ценен с това, че дава цялостна представа за материала. А почти всички учебници са дело на колективи, които се провират през някакви комисии, които се сформират на принципа – ти на мене, аз на тебе. Голямата битка тук е за изкупуваните от МОН помагала, защото иначе интересът към учебниците рязко спада.

– Доколко, материалът, които се преподава в училище е интересен на учениците?

– Ами никак не е интересен. Образователната стратегия, наложена от Даниел Вълчев цели да изкараш външното оценяване и матурата, а не да те заинтригува да опознаеш този интересен, сложен и бързопроменящ се свят.

– Мислите ли, че има автори, които трябва да се изучават в училище, но не са включени в учебната програма по литература?

– Програмите по литература са продукт на образователната „система”. Те са остарели и несъответстващи на действителността. Това се разбира и се правят някакви опити да се изменят. Но промените са предимно продиктувани от силното политическо влияние на ДПС, която няма как да не е завоювала положение в МОН. Цялата интрига тук е да се ограничи изучаването на Вазов и Ботев. И понеже тези опити срещат яростен отпор, се блокират всички промени. Ще дам пример с творчеството на Емилиян Станев – той все още не заел полагащото му се място. В 12 клас произведенията му се изучават несириозно, щом не влиза в матуритетната програма. Но дори и да бъде включен и да се увеличат часовете за неговото творчество, това няма да е кой знае каква промяна, защото няма образователна стратегия за изучаването на литературата. Целта, нека го повторя, е да се изкара матурата, а не да се подготвят учениците за живота. Освен това кой министър (или друга силна личност) би могъл да пренареди програмата? Ако стори това въпреки всевъзможните съпротиви, ще бъде обявен за диктатор и скоро ще бъде отстранен, защото ще засегне много интереси. Тук единственото решението е по някакъв начин да се възобнови литературният живот, при което да се изяснят приоритетите и ценностите на нашата литература. Не политиците, а писателите – да споменем само Раковски, П. Р. Славейков, Каравелов, Ботев, Вазов – са чертаели пътя за развитието на България. За съжаление, поне на мен не ми е известно авторитетно литературно издание / издания, където да се проведе тази дискусия. Тук имам предложение – това дело да се поеме от позападналата Народна библиотека в неин авторитетен сайт, който да се обслужва най-старателно, а и да се задеделят нужните средства и внимание от държавата. Критерий за сериозността на подобно начинание е на пишещите в него да се изплащат хонорари и то високи, защото парите са гаранция за сериозност. За тази цел средствата ще са нищожни, дори за закъсалия ни бюджет, а значението ще е огромно, пък и ще е доказателство, че се мисли и прави нещо за държавата, която няма как да се развива без ясна визия за бъдещето.

– Често се говори, че държавата е длъжник на българския учител. Така ли е според Вас?

– Въпросът далеч не се свежда само до учителските заплати. Учителите трябва да бъдат включени в една система, която работи смислено, целенасочено и резултатно.

– Освен преподаветел по литература, Вие сте и писател. Разкажете малко повече за книгите си. Учител или писател?

– Имам шанса да съм и едното, и другото. Идеята за най-значимата ми книга – „Непрочетената „Илиада” възникна по време на час. Беше ден преди Коледната ваканция. Учениците бяха превъзбудени, гонеха се по коридорите, чуваше се песничката на Дядо Коледа, чиято кукла умишлено дразнеха, а той автоматично им отвръше с „Джингъл белс”. Освен това беше шести час, но пък всичко това предразполагаше към свободно и приятно настроение. Говорехме за щита на Ахил, и когато една ученичка четеше пасажа, изведнъж проумях, че всички сцени, изобразени на щита, са енергийно напрегнати, за да поемат удара на копието не Хектор. Не си спомням какво и как съм го казал, но изведнъж целият клас замълча. Почнах да развивам току-що откритото и като завърших класът избухна. Някои се качиха по чиновете, почнаха да викат и чантите се превърнаха в щитове, а чадърите в копия. Възложиха ми да напиша домашно за следващия ден, в което да обясна всичко. Приех задачата сериозно, но цялостния завършек на домашната работа продължи пет години при денонощна заетост. Оказа се, че освен енергийно напрегнат, щитът на Ахил има спираловидна конструкция, която ме увлече по извивките си и така достигнах до съвсем нов прочит на „Илиада”. През цялото време бях заобиколен от интереса на учениците, пред които редовно известявах докъде съм стигнал, а и те вземаха най-активно участие в обсъжданета на написаното. С особено удоволствие отбелязвам, че от учениците си съм получавал ценни съвети и хрумвания. „Илиада” може да бъде убийствено скучна книга, но и най-увлекателен ребус, разкриващ тайните на света. Често ми се случва да работя именно по този начин!

– С какви нови проекти се занимавате в момента ?

– Както казва един приятел: „Всичко започва с „Илиада”! Моята работа ми разкри много тайни. Една от тях е за неисяснено важното значение на траките. Да си припомним, че името „траки“ е въведено за първи път в „Илиада“, в която те са висши авторитети. Троянските коне са по-добри от божествените. Тракийското вино се пие в най-тържествени случаи. Приам тръгва да откупува тялото на Хектор с „чаша прекрасна – голямо богатство, която тракийци дар му дариха“. В „Илиада“ е споменато, че преди започването на Троянската война Приам отива на посещение в Тракия (казано е, че отива на другата страна на Проливите). Това е дипломатическа мисия, с която цели да ги спечели за съюзници, защото без тяхната подкрепа Троя ще бъде смазана веднага. Ахил в погребалните игри в чест на Патрокъл отрежда в едно от състезания за награда „меч сребърногвозден, хубав, тракийски“. Неслучайно, когато в XIV песен Хера тръгва да прелъстява Зевс, „вихром прехвръкна над снежни високи била в планините на конелюбци тракийци“. От тези планини е взета и високата мегалитна тракийска култура. Това ме подтикна да търся у нас следите от тази мегалитна традиция и резултатите се оказаха впечатляващи. Оказа се, че мегалитни комплекси са хълмовете в Пловдив, Побити камъни край Варна, Витоша и още много обекти, смятани за преродни феномени. За някои от тях написах статии, а за Побити издаох книга, която излезе и на английски език. Наблюденията си над гигантските мегалитни комплекси в България съм обобщил в новата си книга „Опитомената Земя”.