Проф. Илчев: Учебниците не са идеални, но кое у нас е идеално?

2 октомври, 2014 10:00 | Висше образование, Мнения, Средно образование | Няма коментари

Проф. Илчев: Учебниците не са идеални, но кое у нас е идеално?

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Завършил е специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1995 г. е професор по нова и най-нова история на балканските народи. Член на ВАК – 1997-2002, декан на Историческия факултет 2003-2007, председател на научния съвет на ИФ – 2003 -2007, ректор на СУ ”Св. Кл. Охридски” от 2007 г.

– Възможно ли е в България да се получи конкурентноспособно образование и каква реализацията имат младите хора, завършили Софийския университет?
– Добре се реализират нашите студенти. Ако погледнете данните от рейтингите, в тях личи много ясно какъв процент от завършилите намират работа в сравнително кратък период. Разбира се, някои специалности са по-търсени, други са по- малко. Това е европейска тенденция, ние не можем да избягаме от нея, но някакви сериозни притеснения с реализацията на студентите нямаме. Не стават продавачи в плод-зеленчук. Подготвяме нашите специалисти като правило по-широко скроени, отколкото възпитаниците на други университети. Все пак човек, когато завърши медицина, трябва да стане лекар, а като завърши философия, може да бъде и журналист, може да работи и в администрацията, може да работи и като учител. По замисъл повечето специалности в Софийския университет са по-широко скроени и възможностите за реализация са по-големи. Всъщност реализацията се доказва и от това, че стотици от нашите възпитаници записват магистърски и докторски програми в европейски университети, работят като преподаватели в Европа, САЩ, а и в Япония.
– В някои специалности Софийският университет приема студенти само с матури. Смятате ли, че трябва да се повишат изискванията за прием в университета, за да се подобри нивото на образованието?
– Промените трябва да дойдат при провеждането на реалистична матура. Да няма никаква връзка между града и училището, в което се учат тези деца, и да няма връзка между децата и учителите, които са ги подготвяли. Там трябва да бъдат промените, за да може да има що-годе обективен национален критерий. А иначе ние правихме анализ преди 2 години, когато започнахме да приемаме повече деца с матура. И някаква съществена разлика на успеха в края на първи курс между тези, които са влезли с матура, и тези, които са влезли с приемни изпити, няма.
– Няма?
– Няма. И аз не вярвах, Вие ме гледате скептично, но така се оказа. Което доказа, между другото, една моя много стара теза. Навремето, когато бях декан, предложих и въведохме за първи път в Софийския университет предварителни изпити, като мотивът не беше финансов. Идеята ми беше да намаля малко нивото на напрежение на кандидат-студентите, защото за повечето от тях този изпит се оказваше първи в живота, а за някои – последен. Младите хора не винаги могат да се представят на изпити толкова добре, за колкото са се готвили.
– Вие сте историк. Наскоро директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и група историци започнаха проект за откриване на грешки и неточности в учебниците по история. Смятате ли, че средното образование дава адекватни знания по история на учениците?
– Това е изключително субективно. Първо – който не пише, той не греши. Второ – много от нещата, които в очите на лаик изглеждат грешка, в очите на професионалистите не са. За съжаление професор Божидар Димитров, като изключим една тясна област, си е лаик в други исторически области и му е много лесно да намира грешки. Трето – не е възможно към днешните критерии да се подхожда с критериите на хора, които са завършили образованието си преди 40 години. А това, че не са идеални учебниците, спор няма. Не са идеални. Но кое е идеално у нас?
– Кой исторически период от развитието на българския политически живот е най-близък до днешния?
– Може би най-много се доближаваме до периода на управление на Народния блок с хаотичността на вземаните решения, с безскрупулното поддържане на привържениците на твоята партия, с безпринципното обединение на политически групи в името на властта. Надявам се, че няма да завърши така, както завърши Народният блок – с преврат.
– Много студенти ни сигнализираха за лошото състояние на тоалетните в сградата на Ректората, за студените аудитории през зимния сезон и за провалени лекции заради шумни празненства в Аулата. Така ли ще остане занапред?
– Досега съм наказвал поне 50 преподаватели, затова, че пишат нецензурни надписи по вратите на тоалетните и затова, че ги разбиват и крадат казанчетата. Нали Ви е ясно какво искам да кажа. Извинявайте. Ние правим тоалетни, студентите ги разбиват в рамките на 15 дни. Вие живели ли сте в общежитие?
– Да, живея.
– Мен ме хваща срам като вляза в стая на момичета. Просто се чудя накъде да си насоча погледа.
– СУ има доста имоти в центъра на София, както и на други атрактивни локации. Според вас менажират ли се достатъчно успешно?
– Университетът няма имоти в центъра, има учебни зали, учебни сгради. Реално единствената ни „полза“ от това, че сме в центъра, като изключим удобството, е това, че общината ни иска безумно високи данъци, тъй като данъците за сградите се определят въз основа на това къде се намират имотите. Част от нашите са в идеалния център. И плащаме огромни такси смет и данъци за сградите. В момента се съдим с общината. Въпросите Ви са много хубави, но са схоластични, не вземат под внимание ситуацията, която съществува в момента в България. През последните 4 години наши наематели, които иначе редовно са си плащали, ни пишат писма с молба да освободят наетите имоти, защото не могат да плащат, бизнесът им не върви. А ние какво да направим – не можем да ги накараме да плащат,след като така или иначе нямат пари. Така че не знам какво е успешно използване на имотите на университета.
– Трябва ли да се редуцира броят на университетите у нас?
– Това също е един трафаретен, схоластичен въпрос. След 1989 година противно на очакванията на мнозина, в България е създаден само един нов държавен университет. Създават се частни университети, това е вярно, но не и държавни. Частните университети няма как да ги спреш, след като има закон, който разрешава да бъдат създавани, стига да отговарят на определени условия. Не че не се създават такива, които не отговарят на тези условия. Но е трудно да ги спрем. Безспорно е, че университетите в България са твърде много. В Европа средната приблизителна норма е един университет на 800 хиляди до 1 милион души. От тази гледна точка в България би трябвало да има 10-12 университета в цялата страна. Проблемът е, че в много случаи местни ръководители най-вече възприемат наличието на университет в техните градове като престиж. На второ място има някаква наивна надежда, че младите хора, които ще учат в този университет, след завършването ще останат в съответния град. Горе-долу по същия начин преди 1989 година градски секретари на БКП ходеха да молят в централния комитет в техния град или село да се построи казарма, за да има млади войници, да се залюбят с техните момичета, да се оженят и да останат там. Това, което не разбират, и аз съм имал много разговори с кметове на големи градове в България, е, че университета го разбират като малко по-голямо училище, в което младите хора седят, отпред един побелял чичка чертае нещо по черната дъска и за тях това е университет. Университетът е нещо съвсем различно. Да имаш университет е нещо като процеса на създаване на атомна бомба – трябва да имаш критична маса. Критична маса от достатъчно много на брой интелигентни хора, критична маса от качествена местна култура, от достатъчно развит местен бизнес, който да изисква възпитаниците на този университет. Но такава реалистична критична маса в България може да има на три, четири места.

Въпросите зададе: Мариета Башева

Снимка: Димитър Василев, Академика БГ

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата