М. Дамянова: За да се променят учебниците, първо трябва да променим учебните програми

– Госпожо Дамянова, внесеният законопроект за предучилищното и училищното образованиее най-горещата новина в нашата сфера. Нека кажем още веднъж защо приемането му е важно за образователната система.

– Обща цел на предложените в новия законопроект промени e децата ни да придобият уменията за успех в 21. век – да умеят да анализират и използват информация, да се научат да бъдат предприемчиви, да работят в екип. Накратко – да бъдат конкурентни на своите връстници на един европейски и глобален пазар на труда.

Детето и ученикът се поставят в центъра на образователния процес. Целта е да подкрепим всеки един ученик да постигне максимално развитие на потенциала си и успешна реализация на пазара на труда и в обществото – в зависимост от индивидуалните потребности на всяко едно дете работим за постигане на тези цели.

Крайно време е освен да четем докладите на Европейската комисия и на Световната банка, които нареждат децата ни на последните места по грамотност, и да направим нещо.

Не можем повече да се задоволяваме с констатацията, че децата не разбират какво четат и не могат да приложат на практика знанията си, че много млади хора нямат основно образование. Това е диагноза за обществото ни. Тя не е е от вчера, а от 13 г. И сме задължени да се справим.

Няколко пъти Съветът на ЕС отправи препоръки към България за окончателното приемане на Закона. В края на 2013 г. България получи слаб две за нехайството си по отношение на реформите в образованието. Защото от политически инат или безхаберие 2 г. не се приема готов законопроект, който има подкрепата на голяма професионална общност, минал е широко обществено обсъждане.

-Има ли някакви разлики в сравнение с предишния вариант?

– Когато внесохме за обсъждане в Парламента законопроекта за предучилищното и училищно образование през 2012 г., най-сериозна съпротива срещна заявката детската градина да е задължителна за децата на 4-годишна възраст. Това беше съчетано с гратисен период за въвеждане и с ангажимента на държавата да осигури места на всички 4-годишни в детските градини. Въпреки това мярката остана може би единствената критика към закона.

Затова от проектозакона, който внесохме, сме се отказали от задължителната детска градина за 4-годишните. Аз лично съм убедена, че това е добра и ползотворна мярка за децата, но в обществото ни в момента няма съгласие.

Следващата промяна се състои в разширяването на самостоятелната форма на обучение. Това също бе сред дискусионните теми в 41-то НС. С разширяването на самостоятелната форма на обучение се дава възможност на тези родители, които предпочитат и имат необходимите възможности и условия, сами да организират обучението на своите деца. Разписали сме контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата. За детската градина тази възможност беше предложена още в 41-то НС, като компромисен вариант на задължителната предучилищна.

Имаме изричен текст за отговорностите на родителите, с който се казва какви са изискванията към тях. Ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието, така че нещата не са безконтролни. Децата, чиито родители са записали в самостоятелна форма, следва да постигат същите цели, които са поставени и пред присъствените форми – описани ясно и подробно в чл. 5.

Много се изговори в рамките на 41.НС по въпроса за обучението вкъщи по избор на родителите. Мнозина настояваха тази форма да бъде призната. Медиите направиха филми и предавания в подкрепа на тезата. Никой не каза: не, ние не сме съгласни с тези родители. На тях им бе предоставена възможност да организират кръгли маси в парламента. И обществото като че ли прие това тяхно искане. Готови сме в комисията по образование да чуем отново различните мнения и аргументи.

Имаме промяна и в частта за финансирането. Предвидени са още няколко добавки към единния разходен стандарт. На първо място това е добавката за условни постоянни разходи. Подчертавам – добавка, защото това са допълнителни средства над единния разходен стандарт. Какво се получи миналата година, например, когато условно постоянните разходи бяха компонент от формулата. Допълнителни средства нямаше, затова едни и същи пари се преразпределиха, но на друг принцип. В следствие на това, добрите и работещи училища бяха ощетени.

В Законопроекта е предвидена допълнителна добавка за тези разходи, които по принцип не зависят от броя на учениците – например за отоплението на една сграда. То не зависи дали в нея учат 100 или 500 ученици.

Предвидена е и добавка, зависеща от външната оценка на качеството на образование. Въведено е т.нар. инспектиране, което към момента съществува само като термин в българската образователна система, но не и като практика. С помощта на тази система ще се извършва цялостна външна оценка на качеството, като се отчитат всички възможни обстоятелства, които влияят върху него – например демографски фактори, квалификация на учителите, постиженията на децата, ролята на родителите и т.н. По този начин оценката ще бъде максимално обективна.

Предвидено е училищата с добра оценка от инспектирането да получават средства, които да изразходват по свое усмотрение, включително и за подкрепа на добрите постижения на учителите.

Училищата с ниски образователни резултати също ще получават средства, но те ще се изразходват целево за преодоляване на откритите от външното оценяване дефицити.

Разширяваме и училищната автономия. Рамковият учебен план вече ще определя само годишния брой часове, а седмичното разпределение ще бъде решение на училищата. Учебната програма ще се утвърждава за етап, а не по класове. Така ще дадем възможност на учителите и на училищата да разпределят съдържанието и часовете по всеки предмет в зависимост от потребностите на учениците. За държавата са важни резултатите в края на етап като се остави свобода на учителите те да изберат как да ги постигнат.

В разработването на учебните програми за последните два етапа пък освен висшите училища е включен и бизнесът.

Вече имаме и текст, че всяко училище трябва да има психолог или педагогически съветник, както и екип от специалисти в зависимост от потребностите на децата. Това е изключително важно, защото по този начин гарантираме подкрепа от ресурсни учители за децата със СОП в детските градини и училищата. Въвели сме и методическа подкрепа и координация на регионално равнище – нещо, което липсваше в предходния законопроект.

Има промяна по отношение и на математическите гимназии, които ще могат да приемат ученици от V клас, ако получат статут на иновативно училище – също новост в законопроекта.

– В различни форуми Ви критикуват, че обсъждането не е било достатъчно, а само формално. Сега ще има ли отново обсъждане и как ще защитите тезата си, че законопроектът се одобрява от родители и неправителствени организации?

– Разработването на проекта на Закон за предучилищното и училищното образование е предшествано от Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование, публикувана на сайта на Министерството на образованието и науката за обществено обсъждане през март 2011 г. и разработена както от експерти в Министерството на образованието и науката, така и от представители на местната власт, на научната общност, преподаватели във висшите училища, образователни експерти от граждански организации, директори на детски градини и училища от страната, учители, психолози, родители.

В разработването на самия законопроект, както и на проектите на стандартите към него отново участваха над 600 души учители, директори, родители, експерти.

В 41-то Народно събрание Законопроектът получи подкрепящи по принцип становища от редица организации, сред които УНИЦЕФ, Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, Сдружението на общините, Съюзът на работодателите в системата на народната просвета, Омбудсманът на Република България и утвърдени психолози. Постарали сме се в този вариант да отразим по-голямата част от бележките и предложенията на тези организации.

По текстовете, касаещи предучилищното образование, имаме подкрепящи становища от всички висши училища в страната, в които имаме специалност Предучилищна и начална педагогика. Това за пръв път се случва при такъв законопроект и ясно показва качеството на законопроекта.

Този законопроект следва и заложените цели и политики в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета с изключително голям консенсус от 40-то Народно събрание, когато мнозинството беше на БСП, ДПС и НДСВ. Тук следва да подчертая, че и новата структура, и финансирането на децата и учениците в частните детски градини и училища е заложено в тази програма. Така че за мен е изненада реакцията на колегите от БСП по тези теми. Не може веднъж да гласуваш нещо, а след няколко години да се отмяташ от това свое гласуване.

Това е единственият законопроект, за който в края на 41-то НС имаше протести с искане да бъде приет.

– Какво е Вашето мнение за актуализирането на учебните програми? Не е тайна, че вече и родителите недоволстват от остарелите и вече ненужни неща в тях.

– Очаквам от министерството да рестартира час по-скоро дебата по учебните програми. , защото те задават съдържанието на учебниците. ГЕРБ остави добра основа – в проектите на програми, които успяхме да подготвим, бяхме заложили 60 процента за нови знания и 40% за практически умения и упражнения. За да се въведат обаче в сила новите програми, първо трябва да се приеме законът. Той е този, който за първи път въвежда изискване за умения, които учениците трябва да усвояват, а това е основата на учебните програми.

– Неотдавна казахте, че последните почти две години са изгубено време поради неадекватното управление на образованието. Как ще се навакса пропуснатото?

– През последните две години многократно казвах, че губим ценно време за образованието, а това е изгубено време за децата ни.

Вярвам, че Народното събрание ще свърши своята важна задача – да приеме новия закон за предучилищното и училищното образование, защото подкрепата за законопректа ще бъде и подкрепа за реална реформа в образованието. Учителите, директорите, експертите, родителите вече изпълниха своята задача. Сега е наш ред – на политиците, на народните представители, които трябва да покажем, че имаме ясна политическа воля за реформи.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив