Домове на нежни души или домове на разрухата: Яворов

26 януари, 2015 13:21 | | Няма коментари

Домове на нежни души или домове на разрухата: Яворов

Продължаваме поредицата на Академика БГ  за домовете на български поети и писатели. В какво състояние са те? Защо от години повечето от тях са обречени на разруха? Защо държавата в лицето на Националния литературен музей не прави нищо, за да се превърнат те в живи артистични средища? Днес ви разказваме за къщата на Яворов.

Къщата музей на поета Пейо Яворов в София е в плачевно състояние от години.  Това не е тайна за никого, тъй като тя е на оживено и видно място в сърцето на столицата – на ул. „Г. С. Раковски” 136.  Състоянието на музея не спира да се коментира от редица медии. Общественият интерес и загрижеността на гражданите обаче не са достатъчни да накарат държавата в лицето на Националния литературен музей да си свърши работата – а тя е да се грижи за поверения му имот. Защото макар къщата да не е собственост на държавата, тя е паметник на културата от национално значение и там от десетилетия се намира музейната експозиция на поета.

Този дом на любовта, запазил най-съкровените мигове от живота на Пейо Яворов и Лора Каравелова,  днес е като къща на призраци. А мястото пази спомените за една любов, необикновена и страстна, като в шекспирова трагедия. Тук, между тези стени, Лора посяга в пристъп на ревност към пистолета и се прострелва смъртоносно. Минути след това поетът взема лист хартия, за да напише: „Моята мила Лора се простреля сама. Ида и аз подир нея”. И стреля в слепоочието си. Ослепял, беден и обруган, година по-късно той взема отрова и се застрелва, за да напусне завинаги този свят и да се пресели в другия с надеждата да срещне пак отново там своята любима.

Тази приказка за любов и смърт не се е случила в някой старинен замък във Франция или Англия, а тук, В България, и е достойна да бъде разказвана от поколение на поколение. Хубаво би било и потомците да могат да видят това място на поезия, любов и изпепеляваща страст.

Ако обаче немарливостта и незаинтересоваността на държавата продължават, едва ли следващите поколения ще знаят това място.

Къщата, в която Яворов и Лора са живели под наем след брака си, е била собственост на стара софийска фамилия. Когато през 50-те години на миналия век държавата решава там да има музей на Яворов, наследниците са изгонени. След 1989 г. те връщат имота си, но държавата не го откупува от тях. Къщата е купена от Сорос, по-късно е препродадена на друг собственик, за който се твърди, че е искал от Столичната община проектен план за пиано бар. Така или иначе тази екзотична идея остава в миналото, защото къщата е препродадена през 2010 г. на една от масонските ложи.

През всичките тези години държавата не влага пари в ремонтни дейности с аргумента, че сградата е частна. През цялото време обаче, при всички поредни собственици, музейната експозиция се помещава в къщата, но държавата не полага грижи за нея.  Действията на всички оправомощени  до сега изглеждат като заговор, движен от координирани сили, които сякаш целят музеят да бъде затворен и къщата да бъде освободена от него.

Сегашният собственик, Великата ложа на свободните и приети зидари, на практика не използва сградата така, както не са я използвали и предишните собственици. Според близки до масонските кръгове, „зидарите” искали там да си направят масонски храм.

Става дума за същата масонска ложа, чийто представител  Валери Митков се оказа собственик на взривения цех в Горни Лом, където в началото на октомври м. г. загинаха 15 души. Сред жертвите беше и собственият му син. Година и половина преди трагедията литературният критик Михаил Неделчев пророчески  беше предупредил, че проклятието на Яворов ще застигне всички, които се гаврят с неговата памет. „Тези хора са невярващи и не знаят, че кармата и трагическата съдба на Яворов може да застигне онези, които се гаврят с неговата памет”, каза тогава литераторът.

Ако влезем в неговата метафорична стилистика и приемем, че проклятието е застигнало масонската ложа, то какво проклятие тогава чака държавата в лицето на оторизираните й представители?

В публичното пространство битува версията, че всички досегашни собственици са купували къщата не толкова заради нея самата, а заради мястото, на което може да се строи. Ако е имало такива сметки, явно всички са разбирали грешката си навреме и са я препродавали. Не само защото къщата е паметник на културата, а и защото мястото е твърде малко за строеж, съседните му сгради не са на калкан, а с прозорци, от които трябва да има регламентирано отстояние при нова евентуална постройка. Така че къщата, в която е живял Яворов, се оказва неподходяща и неблагодатна за хора с бизнес намерения.

В хода на проучването за причините къщите-музеи на великите ни творци да приличат на клошарски местообитания, Академика БГ се натъкна на общодостъпния правилник за устройството и дейността на Националния литературен музей. В него черно на бяло е записано, че Къща-музей „Пейо Яворов” е филиал на музея и съответно грижата за нея му принадлежи. Което означава, че ако не цялата сграда, поне етажът, където се намира музейната експозиция, е грижа на музея. Никъде досега не е оповестено в публичното пространство дали музейното ръководство е обсъдило с днешните собственици състоянието на сградата и нейната поддръжка, нито пък са оповестени намерения за бъдещото й опазване.

Ако искате да посетите музея на Яворов, знайте, че това е мисия твърде трудна. В член 17 от раздел ІV на правилника за дейността на Националния литературен музей ясно е разписано работното време на служителите, които би трябвало да ни посрещат във филиалите на музея. Те трябва да са на работните си места от 09:00 до 17:30 часа.

Къщата на Пейо Яворов обаче остава заключена. Може да се види единствено през оградата на двора. Чрез интернет могат да се открият различни телефони за заявки за посещения и с уговорки евентуално може да се уреди час. Телефоните навсякъде са различни, а ако някой насреща все пак вдигне слушалката  и после успеем да посетим къщата, то явно това за нас е ден на късмет. Дали учениците и младежите биха си направили този труд? И какво всъщност ще видят?

 

Георги Вянев, Евелина Гечева

Снимки: Георги Вянев

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата