Петър Порумбачанов: Социализацията при домашните ученици е доста по-интензивна

– Господин Порумбачанов, новият проектозакон за училищното образование, внесен от ГЕРБ, ще позволи въвеждането на домашно обучение. За кои деца е подходящо то?
– В проектозакона, внесен от ГЕРБ, няма регламентирано домашно обучение, има самостоятелна форма на обучение, която е обвързана с учебната програма в държавните училища и със сигурност ще бъде подходяща за много деца и много родители, които имат възможност да обучават децата си в къщи, според стандартната конвенционална образователна програма. Определено има семейства, които биха искали да обучават децата си в къщи, за да им обръщат повече индивидуално внимание – нещо, което не може да се случи в държавното училище, но в същото време да имат гарантирана опция за получаване на диплома в края на образователния им период, било то начално, средно, основно образование. Познавам много родители и семейства, които с радост ще се възползват от тази възможност, стига тя наистина да бъде приета.
– Как ще могат да бъдат доказани знанията на децата, обучаващи се у дома?
– Проектозаконът дава възможност децата да се явяват периодично на изпити, за да могат да доказват знанията си. Трябва да подчертая, че става въпрос за една група семейства и деца, които ще предпочетат тази форма, но има и други семейства, които обучават децата си в къщи и не ползват образователната система. Трябва да направим разграничение между двете.
– Какви са плюсовете и минусите на този вид образование?
– За 18 години ми е трудно да се сетя за някакъв минус, защото всичко, в което са набедени и обвинени семействата с домашни ученици, най-често е резултат на непознаване на самия процес. В крайна сметка, семействата в България не са толкова много, за да има кой знае какво значение, но предимствата са на първо място това, че индивидуалното внимание е обвързано с разпознаването на индивидуалните способности и качества на едно дете по отношение на образованието, стимулирането на тези качества и подпомагането съвсем целенасочено да се развива детето в областта, в която наистина е силно и в която показва заложби. От друга страна, няма смисъл да споменавам защитата от понякога недобрата среда в училищата – става въпрос за насилие, за други вредни влияния, които оказват много сериозно влияние върху формиране характера на децата и често родителите не съзнават това, докато един ден не се събудят и не разберат, че децата им са направили някоя беля, каквато и да е тя. Доста са нещата, но има и нещо много важно – децата са безкрайно стимулирани да учат, защото домашното образование и индивидуалното внимание, обграждането на децата с учебна атмосфера ги кара да обръщат повече внимание на неща, които техните връсници обикновено игнорират – тук става въпрос за книгите и за по-бързо напредване според индивидуалните дарби на детето в дадени области, взимане на няколко класа наведнъж. От едната страна на монетата стои това, че децата винаги са уникални по свой си начин, от друга страна – не можем своеволно да лепваме етикет на всяко дете, което върви напред, че е едва ли не някакъв гении. Това е заблуда, която е следствие от уравнило?вката в държавните училища, защото там има един стандарт, който казва, че децата в определен период от време трябва да научат конкретни неща, но дали тези неща са адекватни на развитието на детето в днешно време, в 21 век, е съвсем различен въпрос. Очевидно, че не са, щом децата предпочитат да вървят по-напред и да учат с по-бързи темпове определени предмети, които са им интересни. Ето всички тези неща като ги съберем се получава една съвсем различна картина от тази, която представя конвенционалното училище и фактически предимствата, ако тръгнем да разсъждаваме в тази посока могат да бъдат безкрайно много.
Най-честият аргумент по отношение на недостатъци в домашното образование винаги е бил социализацията. Аз определено смятам, че това е безкрайно некомпетентно изказване и все повече хора се убеждават, че са грешили, когато са имали такова мнение и то е вследствие на осъзнаването, че всъщност децата, обучаващи се в къщи действително растат и се образоват в реалната среда, която животът предлага, а не са поставени в изкуствена среда между четири стени в училище. Домът е по-естествена среда от това да стоиш затворен определени часове на едно място и то само с хора на твоята възраст. Това е безумие. Никой не работи на едно и също място с хора само на неговата възраст в продължение на осем часа дневно. Това е нереален свят, това е матрица. Именно заради това социализацията при домашните ученици е доста по-интензивна и в същото време много по-адекватна от социализацията на децата в държавното училище, защото те свикват да общуват само с деца на тяхната възраст и това ги ограбва и до голяма степен ги ощетява. В един момент, когато мине достатъчно дълъг период от време, тези деца започват да смятат, че по-възрастните хора не са “cool”, защото са дърти, малките са лигави, а те са най-добри. Ето това нещо се избягва в една среда, която е отворена – дома, външните занимания на децата, спортовете, общуването с приятели, роднини. В крайна сметка вече виждам, че израстват едни доста по-пълноценни, по-адекватни към реалния свят деца в дома, отколкото в държавните училища.

Интервюто е дадено пред Агенция „Фокус”

Снимка: Асоциация „Домашно образование“