Б. Кулов: Отговорност на държавниците е да осъзнаят новите реалности

12 февруари, 2015 13:32 | Гост, Денят | Няма коментари

Б. Кулов: Отговорност на държавниците е да осъзнаят новите реалности

Доц. Боян Кулов е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. 17 г. живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Вашингтон”, „Джордж Мейсън” и Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи в Географския институт на БАН.

–    Г-н Кулов, какви са най-важните задачи пред АБУЧ през 2015 година?
–    Най-важната задача пред АБУЧ от основаването й през 2007 година досега е училищата да станат част от образователната система на България. Много разчитаме на проектозакона за образованието, който в момента е преминал първо четене в Народното събрание. Председателят на Комисията по образование и наука, г-жа Милена Дамянова, лично се запозна с дейността на АБУЧ и Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер” към СУ „Кл. Охридски”, който от 2009 година насам активно работи по обучението на учители и преподаватели от училищата в чужбина, подпомага организирането на конференции и работни групи по въпросите на качественото образование и изготвянето на адаптирани учебни програми по български език и литература, история и география на България за преподаването по тези предмети зад граница. Г-жа Дамянова и всеки един от членовете на парламентарната Комисия по образование и наука са запознати с нашите конкретни предложения относно проектозакона, които сме съгласували както с колегите преподаватели в чужбина, така и с дирекция „Организация, контрол и инспектиране” на МОН. Трябва да подчертая, че с колегите от тази дирекция от години имаме тясно сътрудничество, което мога да дам като един от изключително редките примери за съвместна работа между държавна институция и НПО, като нашата. За съжаление, не мога да кажа същото за министъра на образованието, който очевидно има по-важни задължения от обучението на нашите деца и разпространението на българския език и култура зад границите на родината.
Като друг положителен пример мога да изтъкна Националната стратегия за българите и българските общности по света, която беше разработена под егидата на вицепрезидента Маргарита Попова. Стратегията предвижда „актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина” и „разработване на нов модел за образователна политика зад граница, чрез която да се обхванат по възможност всички български деца в системата на неделните училища”.

–    Колко са общо българските училища в чужбина и колко от тях членуват в Асоциацията?
–    Не мога да ви съобщя точно число за броя на училищата в чужбина. Наброяват над 220, 81 от които членуват в АБУЧ. Мога да кажа обаче, че техният брой се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България и то до такава степен, че АБУЧ се затруднява да приеме всички, които желаят да станат наши членове.
Неведнъж съм подчертавал, че сме изправени пред ново и ярко явление в историята и географията на българското образование и култура, което надхвърля по мащаби и скорост на развитие всичко, което народът е направил досега в тази област. Отговорност на българските държавници е да осъзнаят новите реалности и отговорят по най-полезния начин на нуждите, въжделенията и огромния труд на своите съграждани извън пределите на страната. Всеки загубен час тук означава едно българско дете, загубено за България.

–    Кои са най-сериозните проблеми пред българските задгранични училища?
–    По-горе вече споменах за тази здрава основа, която единствено ще докаже, че държавата разбира своите отговорности към своите граждани, включително към младежта и децата и без която не може да съществува никаква дълготрайна политика към българите в чужбина, никаква доктрина за нашата национална сигурност. Излишно е да се спирам тук на културната и външнополитическата роля на училищата в чужбина, разпръснати по всички обитаеми континенти. Не съществува по-важен стратегически приоритет на външната политика на българската държава от поддържането на националната идентичност и дух на българите по света.

–    Как се финансират тези училища?

–    Училищата в чужбина са много различни по вид и се финансират по различен начин. Много от тях започнаха дейността си, като се финансираха от дарения и немалко от тях и досега се финансират изцяло по този начин. От 2009 година насам българската държава също прави много по този въпрос, като създаде първо програмата „Роден език и култура зад граница” и, по-късно, 334 ПМС, които също частично финансират дейността на училищата.

–    В кои отношения българската държава е длъжник към тях?

–    Държавата е длъжник единствено на тези, които по независещи от тях причини не могат да се справят със собствени сили. Все пак тук става въпрос за дейност, която надхвърля държавните граници и е глобална по своя характер. Вярно е, държавните институции у нас като цяло са много далеч от каквато и да е култура на взаимодействие с неправителствения сектор (Под „култура”, тук включвам задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична!). Но не е реалистично да се обръщаме за всичко първо към държавата. Гражданите трябва да бъдат активната страна, да създават институции и да ги развиват, да търсят непрекъснат диалог и сътрудничество с държавата, да упражняват натиск, когато е необходимо. Така например, АБУЧ от години предлага създаването на т.нар. Вазов институт, който на публично-частна основа, да поеме мисията за разпространението на българския език и култура по света. Освен това, България е вече член на Европейския съюз и ние работим отлично и с нашите евродепутати, тъй като въпросите на многоезичието, на качественото усвояване на родния език и култура от непрекъснато увеличаващия се брой мигранти, не са нито само държавен, нито само български проблем. От поставянето на тези въпроси, от тяхното място в дневния ред на Европейския парламент до голяма степен зависи сътрудничеството и благоденствието в Европа и България може и трябва отново да заеме водеща роля в това отношение.

–    Имате ли информация къде има нужда от българско училище, а няма такова?

–    Нужда от българско училище има навсякъде по света, където има българи и български общности. С подкрепата на МОН, БАН и СУ „Кл. Охридски” се занимава с изучаването на тези общности, техния живот и нужди, подпомагат запазването на тяхната идентичност и духа на българското. АБУЧ, МОН, много училища и частни фирми в България се обръщат все повече към възможностите на дистанционното обучение, за да не остане нито едно българско дете, което иска да знае родния си език, нито един жител на планетата, който се интересува от нашата култура, лишен от пряк досег с българското и неговите носители.

–    Кои училища според Вас са постигнали най-големи успехи в годините на своето развитие?

–    Успехът е относително нещо. Днес е един, утре – друг. Ние работим за бъдещето.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата