„София квартет“ с концерт, надбягал времето, в зала „България“

24 февруари, 2015 10:36 | PR сфера, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

„София квартет“ с концерт, надбягал времето, в зала „България“

На 27.02.2015г. (петък) от 19 ч. „София квартет“ ще изнесе концерт в Камерна зала България.

За предстоящия концерт артистите са подготвили амбициозна програма: Волфганг Амадеус Моцарт – Струнен квартет N19  „Дисонансите“; Антон Веберн – Струнен квартет „Langsamer Satz“; Лудвиг ван Бетовен – Струнен квартет оп. 130.

В.А. Моцарт – Квартет 19 Дисонанси

Това е може би най-прочутият квартет на Моцарт. Той е последен от неговите шест квартета, посветени на Хайдн. Моцарт ги пише от 1782 (когато на бял свят се появяват шестте квартета на Хайдн оп.33 – те именно вдъхновяват по-младия австриец да се захване с тази поредица) до 1785. Заглавието Дисонанси тук идва от необичайното (или по-скоро различното от традициите) въведение, където само в рамките на няколко такта има невиждано многообразие от „тонални бягства“, съвсем различно от познатата музикална среда. Тук Моцарт е толкова иновативен, че мнозина са считали, че в партитурата има грешки – в опит да се обяснят неподвластната на моментното статукво фантазия на композитора. Целият квартет е изпъстрен с изумителни детайли и тяхното откриване превръща слушането на творбата в истинско почти интерактивно приключение.

Антон Веберн –Струнен квартет Langsamer Satz (1905)

Веберн пише този квартет 120 години след Дисонанси-те на Моцарт, през лятото на 1905, когато е едва на двадесет и една и творбите му са все още без опус. От 1902 той започва да посещава лекции във Виенския университет, като задълбочено изучава музикологията, и по-конкретно музиката на старите майстори, което на по-късен етап ще се отрази на неговото творчество. Тепърва му предстои срещата с Берг, с когото заедно са ученици на Арнолд Шьонберг. Тепърва Веберн ще стане един от знаковите представители на Втората виенска школа. Струнният квартет от 1905 е от времето, когато творбите на Веберн са тонални, усеща се влиянието на късния немски романтизъм.
Лудвиг ван Бетовен  – Квартет  опус 130

Тази своя творба Бетовен пише през 1826, 41 години след Квартет Дисонанси на Моцарт. Премиерата е още през март същата година, реакциите на публиката са смесени и затова издателите успяват да убедят Бетовен да съкрати финала – така той заменя мащабната Gro?e Fugeс далеч по-краткото Finale.Allegro (това всъщност е последната завършена композиция на композитора преди неговата смърт). Той така и не чува квартета след като го преработва.
И този квартет (също като Дисонансите на Моцарт) е доста необичаен – има шест части, които донякъде следват модела на неговата Девета Симфония. Създаден е по поръчка на руския принц Николай Галицин (челист-любител), който помолил за „един, два или три квартета“. И Бетовен написва цели пет монументални творби, които заедно с отделно издадената като опус 133 Голяма фуга, стават известни просто като „късните бетовенови квартети“.  В Квартет оп.130 има всичко – красиви теми, технически предизвикателства и широк кръг емоции на повърхността, но също и един нов, различен музикален език и нови тенденции във вътрешната логика на музикалната драматургия. Сякаш всичко, което е натрупал Бетовен  –  знания, философски прозрения, стремежи и сблъсъци с реалността – всичко е заложено в този квартет.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата