Как се поддържа къща-музей? Елате в дома на Елин Пелин

9 февруари, 2015 11:15 | Денят | Няма коментари

Продължаваме поредицата на Академика БГ за домовете на български поети и писатели. В какво състояние са те? Защо от години повечето от тях са обречени на разруха?

И ако до сега Ви показвахме как не се прави, днес ще разкрием и един от положителните примери. Състоянието на къщата-музей на Елин Пелин се различава коренно от това на Смирненски и Белев, въпреки че отговорната институция е една и съща.

Къщата на Димитър Иванов Стоянов, или както е по-известен с псевдонима си Елин Пелин, се намира в софийското село Байлово. В центъра на родното село на майстора на късия разказ се издига функциониращ музей, в който се помещава и селската библиотека. Там са и хората, които отговарят за къщата-музей на Елин Пелин и които са винаги готови да ви заведат в нея.

Това става бързо и лесно, защото самата къща се намира на петдесетина метра от музея. Две мили дами с усмивка и гордост ще Ви въведат в родния дом на своя най-известен съселянин. В случай, че ги помолите, ще ви открехнат и вратата към огромния двор, в който авторът вероятно неведнъж е намирал вдъхновение. Днес в него жителите на Байлово провеждат своя събор и старателно го поддържат.

Огромната разлика между състоянието на къща-музей Елин Пелин и това на къщите, които ви показахме до момента в нашата поредица, има своето просто обяснение. Къщата се поддържа най-вече от жителите на Байлово и от местния музей. В китното селце хората не просто не биха си помислили да драскат или изоставят на произвола на съдбата дома на писателя, а биха се опълчили на всеки с подобни намерения. Лично аз съм виждал как селяните прекопават цветните лехи пред къщата на признатия автор и засаждат цветя, грижливо подбрани от дворовете им. Всичко това ни кара да зададем няколко важни въпроса.

Селяните или столичаните милеят повече за културното си наследство?

Как е възможно нито един от хилядите бизнесмени на територията на София да не се погрижи за домовете на най-видните ни поети и писатели?

А за нехайството на Националния литературен музей просто няма какво да се коментира.

Георги Вянев

Снимки: Авторът