Данило Киш към младия писател: Имай свое мнение за всичко

20 март, 2015 12:58 | Мнения | Няма коментари

Данило Киш към младия писател: Имай свое мнение за всичко

Ако има бунтари в сръбската литература, то един от тях със сигурност е Данило Киш. Той  е едно от най-значимите имена в европейската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 г. в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 г. баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. От 1953 г. сътрудничи на много вестници и списания. През 1954 г. се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград, а през 1962г. излиза първата му книга, съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. Пише разкази, романи, драми, есета, полемични текстове и превежда от руски, унгарски, френски и английски език (Есенин, Цветаева, Ахматова, Петьофи, Ади, Петри, Молиер, Корней, Верлен, Лотреамон, Превер, Кьоно и много други). Най-забележителните му творби са „Гробница за Борис Давидович” и „Енциклопедия на мъртвите.” Носител е на множество литературни награди. От 1979 г. живее в „джойсовско изгнание” в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. Погребан е в Белград.

СЪВЕТИ КЪМ МЛАДИЯ ПИСАТЕЛ

Съмнявай се във властващите идеологии и принцовете.

Стой по-надалеч от принцовете.

Внимавай да не замърсиш говора си с езика на идеологията.

Вярвай, че си по-силен от генералите, но не се мери с тях.

Не вярвай, че си по-слаб от генералите, но не се мери с тях.

Не вярвай в утопични проекти освен в онези, които сам създаваш.

Бъди еднакво горд към принцовете и към тъл­пата.

Пази съвестта си чиста по отношение на приви­легиите, които писателският занаят ти дава.

Проклятието на личния си избор не бъркай с класовия гнет.

Не позволявай на историческата бързина да те обсеби и не вярвай в метафората за влаковете на историята.

Не скачай, с други думи, във влаковете на ис­торията, защото това е само глупава метафора.

Винаги си имай едно наум, а именно: Който по­стигне целта, пропуска всичко.

Не пиши репортажи от страните, в които си бил като турист; не пиши въобще репортажи, ти не си журналист.

Не вярвай в статистики, в цифри, в публични изявления: действителността е онова, което не се вижда с невъоръжено око.

Не посещавай фабрики, колхози, строителни площадки: напредъкът е онова, което не се виж­да с невъоръжено око.

Не се занимавай с икономика, социология, пси­хоанализа.

Не се увличай по източни философии, дзен-бу­дизъм и прочие; ти имаш по-умна работа.

Съзнавай факта, че фантазията е сестра на лъ­жата и затова –

Не залагай и на вечността, защото ще се разкай­ваш.

Не бъди доволен от съдбата си, защото само идиотите са доволни.

Не бъди доволен от съдбата си, защото ти си из­браник.

Не търси морално оправдание за онези, които са извършили предателство.

Пази се от ужасяваща последователност.

Пази се от лъжливи аналогии.

Повярвай на онези, които плащат скъпо своята непоследователност.

Не вярвай на онези, които осребряват скъпо своята непоследователност.

Не проповядвай релативизъм на всички ценнос­ти: йерархия на ценностите съществува.

Наградите, които ти дават принцовете, приемай с равнодушие, но не прави нищо, за да ги заслу­жиш.

Вярвай, че езикът, на който пишеш, е най-до­брият от всички езици, понеже ти друг нямаш.

Вярвай, че езикът, на който пишеш, е най-ло­шият от всички, макар да не би го заменил за който и да било.

Така, понеже си хладък и нито горещ, нито сту­ден, ще те изблювам из устата Си. (Откр. 3:16)

Не бъди сервилен, за да не те вземат принцовете за паж.

Не бъди високомерен, за да не приличаш на паж.

Не позволявай да те убедят, че твоето писане е обществено безполезно.

Не си мисли, че твоето писане е общественопо­лезен труд.

Не си мисли, че и ти самият си полезен член на обществото. Не позволявай заради това да те убедят, че си обществен паразит.

Вярвай, че твоят сонет струва повече от речите на политиците и принцовете.

Знай, че твоят сонет не значи нищо пред рето­риката на политиците и принцовете.

Имай свое мнение за всичко.

Не казвай за всичко своето мнение.

На теб думите ти най-малко струват.

Твоите думи са най-скъпоценни.

Не прави изявления в името на нацията си, за­щото кой си ти, че да представляваш друг, ос­вен самия себе си!

Не бъди в опозиция, защото ти не си срещу, ти си долу.

Не бъди с властта на принцовете, защото ти си над тях.

Бори се срещу обществената неправда, без да правиш програма от това.

Не позволявай борбата срещу обществената не­правда да те отклонява от твоя път.

Опознай чуждата мисъл, а после я отхвърли.

Не прави политическа програма, не прави ни­каква програма: ти твориш от магмата и хаоса на света.

Пази се от онези, които ти предлагат окончател­ни решения.

Не бъди писател на малцинството.

Започне ли някоя общност да те присвоява, пре­разгледай поведението си.

Не пиши за посредствения читател: всички чи­татели са посредствени.

Не пиши за елита, елитът не съществува; елитът си ти.

Не мисли за смъртта и не забравяй, че си смър­тен.

Не вярвай в безсмъртието на писателя, това са професорски глупости.

Не бъди трагично сериозен, защото това е комично.

Не бъди комедиант, защото болярите са свикна­ли да ги забавляват.

Не бъди дворцов шут.

Недей да мислиш, че писателите са съвест на чо­вечеството: видял си вече толкова гадове.

Не позволявай да те убедят, че си никой и нищо: видял си вече, че болярите се страхуват от по­етите.

На смърт не отивай за никоя идея и не нагова­ряй друг да загине.

Не бъди страхливец и презирай страхливците.

Не забравяй, че геройството иска голяма цена.

Не пиши за празници и юбилеи.

Не пиши похвални слова, защото ще се разкайваш.

Не пиши надгробни слова за народните герои, защото ще се разкайваш.

Ако не можеш да кажеш истината – мълчи.

Пази се от полуистините.

Когато има всеобщ празник, няма причини и ти да участваш в него.

Не прави услуги на принцовете и болярите.

Не искай услуги от принцовете и болярите.

Не бъди толерантен от учтивост.

Не влизай в напразни спорове за истината: с идиот недей да спориш.

Не позволявай да те убедят, че всички сме ед­накво прави и за вкуса не си заслужава да се спори.

Когато двама събеседници грешат, това все още не означава, че и двамата са прави. (Попър)

Да позволиш другият да има също право, не те предпазва от една друга опасност: да повярваш, че може би всички имат право. (Idem)

Не спори с невежия за неща, за които за пръв път чува от тебе.

Недей да имаш мисия.

Пази се от онези, които имат мисия.

Не вярвай в научната мисъл.

Не вярвай в интуицията.

Пази се от цинизма, включително и от своя.

Избягвай идеологическите общи места и цитати.

Имай смелостта да наречеш стихотворението на Арагон в прослава на ГПУ безчестие. Не търси за това смекчаващи вината обстоятелства.

Не позволявай да те убедят, че в спора Сартър – Камю са прави и двамата.

Не вярвай в автоматичното писане и в съзна­телната неяснота – ти се стремиш към яснота.

Отхвърляй литературните школи, които ти на­трапват.

При споменаване на социалистическия реали­зъм напускаш всеки по-нататъшен разговор.

На темата за ангажираната литература мълчиш като риба: оставяш това на професорите.

Сравни ли някой концентрационните лагери със Sant?, прати го по дяволите.

Твърди ли някой, че Колима е била различна от Освиенцим, прати го сто пъти по дяволите.

Твърди ли някой, че в Освиенцим са изтребвали само въшки, не и хора – същото като по-горе.

Segui il carro e lascia dir le genti.* (Данте)

 1984

* „Върви след мен. Те нека си говорят.“ – Цит. по: Алиги­ери, Д. Божествена комедия. Превод: Иван Иванов и Лю­бен Любенов. С., Народна култура, 1975. – Б. пр.

Автор: Преводът е по изданието: Киш, Данило. Homo poeticus. Избрани есета. Превод: Людмила Миндова, Атанас Игов, Соня Андонова. Редактор: Георги Борисов. Издателство „Факел експрес“. София, 2014. Източник: provo.bg

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата